Според повечето треньори на футболни вратари най-важното за обучението в съвременната игра може да се обобщи в три точки:
На фейсбук страницата на сайта Thegoalkeepingblog.com (https://www.facebook.com/thegkblog/) различни треньори посочват комбинациите от тези три фактора за изграждането на ефективен стил на подготовка на футболния вратар.
Дарън Кели: “Във философията на академията, в която работя, се използва именно комбиниарн подход от изброените, като се набляга на т. нар. военен подход. Този тип мислене е плод на сериозна работа в определена възраст, която определя нагласата на вратаря чрез физически и психически тренировки.” Мисленето на вратаря е важно, защото той е фигурата, създаваща позитивно усещане в отбора, както по време на тренировки, така и по време на мач. Затова вратарят трябва да се чувства “щастлив и доволен” в играта.
Техническите измерения на тренировките са насочени към следните области: игра с двата крака, разпределението на играта с две ръце и правилната техника на изпълнението на техниката от вратаря.
Джонатан Бол: “Всяка тренировка, която провеждам, започва първо от психологическа гледна точка, след което преминавам към техниката. С всички вратари, с които работя, прокарвам определена философия, в която важна част са и силата, и менталната кондиция.”
Психика или физика - кое е първото?
От една страна съвременният футбол става все по-обвързан с физиката, а вратарите се налага да се адаптират към ситуации като всички останали играчи. Въпросът е дали по-стабилното психическо състояние и увереността по време на игра са плод на по-силната физическа кондиция. Подсилва ли се мисленето от физическите фактори или мисленето стимулира физическата сила? Може би мисленето може да бъде стимулирано от определени фактори, но само по себе си то не е съществено.
Вратарите обаче развиват естествена устойчивост на грешки или на лоши изпълнения. Елитните спортисти във всички спортове трябва да могат да извличат максимума от техните физически данни и в същото време да умеят да компенсират тези, които им липсват - тук е мястото, където мисленето може да повлияе.
“Военният” треньорски стил работи ли?
Авторитарният подход е спорен. От една страна той изгражда психически издръжлив спортист в игра на високо ниво. От друга - ненужен е в съвременната игра. Но този подход може да се разглежда като тест за младите вратари. От една страна играчът ще изгради умение да прави разлика между тренировката и личния живот, и да не приема комуникацията по време на тренировка за лична такава. И именно думата “лична” е разковничето - ако може вратарят да осъзнае, че язвителната атака не е лично срещу него, а е с цел да подобри играта му, той ще придобие ментална устойчивост. Което от друга страна ще се отрази и на неговите физически способности. Малко “арогантност” може да действа като вид каляване за играта. Но, разбира се, има треньори, които не умеят да боравят балансирано с подобен стил на тренировка. В това е уловката - те просто не стават.
Ключът е да намерите треньор, който да разбира ВАШАТА игра. Отношенията между вратарите и треньорите са по-дълбоки в сравнение с тези на полевите играчи. Треньорите на вратарите работят повече на човешко ниво, отколкото на ниво играч, макар и на терена да са колеги, а извън него приятели или не. Треньорът е сбор от опитност и личностни качества.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
12 трика, за да бъде вратарят добър