21/10/2021
Оказва се, че много от така наречените дилетантски въпроси относно тениса са доста интересни. Един от тях е свързан с високия ръст на тенисистите. Хърватинът Иво Карлович е висок 211 см и е известен със силовия си сервис. Тази година той сложи край на кариерата си. Александър Зверев е 198 см. Какво прави в такива случаи например Диего Шварцман, чийто ръст е само 170 см? И защо тенисистите стават толкова високи?
Ако въведете в Google търсене “защо тенисистите…”, веднага излиза първи резултат по подразбиране “защо тенисистите крещят” (някои букмейкъри предсказват резултатите по виковет на играчите), а на второ място - “защо тенисистите са толкова високи”. Тенисистите всъщност средно са по-високи от обикновен човек. В женските турнири средният ръст е 170 см, а при мъжете е 185 см.
Банално е, но ръстът дава предимство в играта
Високият ръст обикновено означава дълги ръце, които помагат по-лесно да бъде достигната топката на задната линия и особено на мрежата. Дългите ръце са като “лостове”, които позволяват ускорение при замахването с ракетата и така се добавя сила към удара. Но основното предимство на ръста е сервисът. Като при Иво Карлович. Освен обаче споменатата сила, роля играе и ъгълът на удара, който променя летенето на топката.
Първо, колкото по-висок е играчът, толкова по-висока е точката на контакт по време на сервиса, а съответно и по-голяма е вероятността да прехвърли мрежата. Тенисистите с ръст над 2 метра насочват топката отгоре надолу - а всички останали го правят в началото леко нагоре, за да прелети над мрежата. Следователно високите имат по-силен сервис - помагат им не само ръцете, но и гравитацията.
Второ, колкото по-висока е точката на контакт по време на сервирането, толкова по-рязък е ъгълът на отскок от корта. Следователно високите играчи сервират по такъв начин, че топката да излиза извън удобната за удара височина. Ако добавите и въртенето (понякога усукването помага топката да отскочи до 2 метра), тогава се случват чудеса. На Джокович му се е налагало да поема удар над главата си.
Сервисът дава на високия тенисист още една точка. Статистиката показва, че мъжете, по-високи от 195 см, печелят средно с 4.5% повече равенства от тези с ръст 183 см. И всичко това благодарение на естествени данни, които не може да бъдат компенсирани.
Има ли минуси?
Дългите крайници имат и недостатъци. Колкото по-дълги са, толкова по-трудно е бързото им преместване.
Дългите ръце улесняват затварянето на мрежата, но се сгъват по-бавно, когато например има удар до тялото. Пряка е връзката - колкото по-висок е играчът, толкова по-трудно приема удара. Затова същата статистика, която дава предимство на високите играчи при сервиране, показва, че ръстът не влияе обаче на общия процент на отбелязаните точки.
Дългите крака помагат за дълги крачки, което на теория помага на задната линия. Но ако са твърде дълги, са трудни за разкрач. А в тениса това е постоянно - спиране и ускорение, експлозивни движения, които изискват острота и бързина. Дългокракият може да набере нереална скорост с десет крачки, но тогава вече ще е на съседния корт. Тази нереална скорост е нужна още в първата крачка.
Освен това тенисистът трябва постоянно да се наглася за ниските топки - както на мрежата, така и на задната линия. За високите това е по-сложно, по-трудно им е да връщат относително безопасни удари с горна ротация. Затова често се плъзгат с плоски и рискови атаки, и правят много грешки.
Освен това високите играчи са по-склонни към травми на ставите - лакти, колене, китки. Защото дългите крайници създават много сила, но тази сила преминава през слабите звена и ги натоварва повече.
Ето защо в тениса е добре да си висок, но не прекалено. Оптималната височина е примерно 180-190 см. Алексай Рубльов е 188 см, колкото са и Новак Джокович, Марин Чилич и Яник Синер.
Според експертите днешните топтенисисти са тип играчи, невиждани досега - високи и много слаби - като Рубльов, Зверев. Появява се друго неудобство - високите имат големи стъпала, които тежат. Това налага усилена работа за изграждане на мускулатурата на краката, за да бъдат те по-силни. Тази еволюция в развитието на телосложението налага и промяна в тренировъчните методи - подчертаване предимствата на високите и неутрализиране на недостатъците им.
А какво правят ниските?
Понякога наистина им е трудно. Успехът на 170-сантиметровия Диего Шварцман е толкова впечатляващ, че неговият ръст се е превърнал в основната страна на образа му в медиите. Коментаторите по време на мачове повтарят по 150 пъти колко нисък е аржентинецът, а статиите за него са предимно посветени на темата как той преодолява ограниченията на височината си.
Според много специалисти анализатори колкото по-високо се изкачвате в турнира, толкова по-високи стават вашите съперници. Разбира се ниският ръст не може да се компенсира. Липсата на сила при сервиране се заменя с прецизност и разнообразие на ударите. Компактните играчи имат предимство в скоростта и в издръжливостта. И обикновено са малко по-находчиви.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
3 видео урока по тенис за работа с краката: част 1
