12/09/2021
Въпросът с психичното здраве на тенисистите рязко стана актуален и дори се изостри след тазгодишния Ролан Гарос (2021) и ситуацията около Наоми Осака. Въпреки че организаторите се опитаха да я принудят да преосмисли решението си да не се явява на официални пресконференции, като дори я глобиха с 15 хиляди долара, Осака бе категорична: "естеството на пресконференциите поставя ненужно бреме върху психичното здраве на играчите”.
Всъщност проблемът с психичното здраве на тенисистите далеч не е нов. Разглеждали сме темата в блога на SportStation (виж в края на статията). Думата “депресия” днес се използва често не в медицинския й смисъл, а в доста по-широк - например като описание на нисък емоционален фон. Много от тенисистите не са споделяли дали са “лекували” подобни състояния, както и самата Осака също не е разказвала. Вярно е, съобщи, че след US Open 2018 е имала “дълъг период на депресия”. На този фон френският L’Equipe публикува материал за реалната клинична депресия, с която се сблъскват играчите от различен пол и поколение. По-долу са основните моменти от нея.
Ребека Марино - бивша тенисистка от топ 40 в света. През 2011-та тя взима първата си “почивка” от кариерата заради психологически затруднения. Последната капка, принудила я да вземе тези мерки, е неин припадък по пътя към тренировка по време на турнир в Бирмингам. Лекарят, към който се обърнала с неохота, заради настояването на личния й треньор, й поставил диагноза клинична депресия.
“Имаше дни, в които не можех да стана от леглото и да се облека, камо ли да изляза на корта”, разказва Марино, която се завърна в тениса през 2019-та и спечели две титли ITF за четирти месеца. Марино възобновява кариерата си след няколко години работа с психолог и изучаване на английска литература, защото чувствала, че трябва да има сили, за да се справи с натиска и самотата на професионалния тенис. Изминавайки пътя на лечението си ина депресията, тя споделя, че професиналният тенис крие в себе си подобна опасност - катализатор за депресивни наклонности.
Никол Гибс съобщи през 2018 г., че с години се лекува медикаментозно от депресия, и че в противен случай отдавна нямаше да игаре. Американският тенисист Марди Фиш, бивш топ 10, обяви, че приключва кариерата си няколко години по-рано от обичайното, заради тревожно разстройство, което развил заради внезапни проблеми със сърцето. През 2012 г. Фиш се оттегли от US Open преди мач с Федерер заради паническа атака, която се развил в колата на път за стадиона.
-----------
“Натоварванията в живота на тенисистите са огромни, защото емоционалните амплитуди са резки.”
-----------
Тревожността не е “знак” на новото поколение. Андре Агаси споделя в биографичната си книга, че малко или много ненавиждал тенисът заради психологическата тежест. Пат Кеш, шампионът от Уимбълдън 1987 след завършването на кариерата си споделя, че “давил” депресията и суицидните мисли в кокаин, и единствено мисълта, че иска да види как растат децата му, помогнала да преодолее това.
Всичко в живота на тенисиста разтърсва психиката му. Френската тенисистка от средата на 80-те Катрин Таниве, която прави три опита за самоубийство по време на кариерата си, потвърждава. “Натоварванията в живота на тенисистите са огромни, защото емоционалните амплитуди са резки, не са сравними с нищо в обичайния живот.” Като тригер Танвие посочва самотата - “няма с кого да говоря”. Добавят се и постоянните пътувания, разходи, преодоляване на поражения и други, които се случват почти всяка седмица.
Бившата 16-та ракета в света Клиф Ричи казва: “Ако сте предразположен към депресия, големият тенис не е за вас.” Той е диагностициран с депресия, когато е на 50, но смята, че е страдал от нея още докато се е състезавал: “Не ме притесняваше поражението, колкото нестабилността на моето ниво. През цялото време мислех за това, бях раздразнителен и тревожен, взимах Валиум, за да спя.” Според него в тениса все още е силна стигмата около депресията, въпреки че борбата с нея е “най-трудният мач”.
Но темата е табу не само за тениса, а за професионалния спорт като цяло. Именно това го прави толкова труден. “Целта на това, което правим, е да бъдем силни”, казва Танвие. “Депресията е като травмата: крием я, за да не покажем своята слабост.”
-----------
“Своеобразна “ваксина” срещу депресия в тениса, е способността да се наслаждаваш по детски на играта и да не зацикляш на поражението.”
-----------
Психиатърът Кристоф Бърнел, бивш професионален играч, казва, че своеобразна “ваксина” срещу депресия в тениса, е способността да се наслаждаваш по детски на играта и да не зацикляш на поражението. Той дава пример с Пит Сампрас, който на 14-годишна възраст преминава към бекхенд с една ръка и губи много мачове. Но след това става най-добрият играч на своето поколение. Или Стан Вавринка, който губи 37% от мачовете в кариерата си, но това не му попречило да вземе три “Шлема”.
Според Кристоф Бърнел вид лечение на депресията е и раздаването на автографи след мача: “По този начин тенисистите не само се чувстват добре, но и карат и другите да се чувстват добре. Помагат на себе си, защото депресията настъпва, когато се затвориш в себе си. Когато правиш нещо за другите, напротив, намаляваш егото си, ставаш по-открит и виждаш, че можеш да направиш някого щастлви.”
За Новак Джокович все още не е известно да се е сблъсквал с подобни психологически казуси, но сме свидетели на неговата дисциплина, привързаност към семейството и способност да се радва на живота. Което всъщност е най-важният антиодит срещу депресията изобщо.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Психологическата устойчивост в тениса
