01/11/2020
Всъщност с годините започнахме да разбираме по-добре тези тежки психодрами и истерии в тениса. Особено годините след 2010-та, когато започна периодът на осъзнаването на психологическия стрес, на който са подложени тенисистите. На корта те са напълно сами, без треньорите си, на които им е забранено да подсказват или да внушават с каквито и да е средства това, което искат да им кажат (изключения има при жените). Дори противникът на тенис корта е на 20 метра разстояние. Единствената възможна комуникация е със съдиите - и вероятно заради това понякога именно към тях е насочена истерията. И разговор със себе си, разбира се.
Дори философски настроеният Стефанос Циципас го нарече спорт за интроверти.
Натискът върху играчите е наследство и от аристократичното минало на тениса. Първоначално е бил игра на английския елит, където се считало за неприемливо да бъдат показвани чувства и емоции. Разбира се, за 140 години на съществуването си, играта много се е променила, но избликът на негативни емоции и до днес не е приемлив.
В тениса на практика няма допустими или забранени начини за изразяване на гняв или разочарование: не можете да псувате, да хвърляте ракета, топка, да показвате неприлични жестове. Дори при твърде агресивно размахване на ръце може да се появят проблеми с правилника. Всичко това все още не можеше да бъде разбрано, докато тенисът все още бил само любителски спорт. Но откакто през 1968 г. става професионален, изискванията непрекъснато растат, а това увеличава и напрежението. Към това добавете и факта, че в съвременния тенис на елитно ниво стремежът към перфектни удари е не просто стремеж към вътрешен перфекционизъм, а често е необходимост.
Всичко това сумарно е една бомба със закъснител за психиката. Всеки тенисист я обезоръжава по свой начин, чрез който се справя с напрежението. Някои прегръщат страничните съдии, други подреждат шишенцата със сок на ръба на линията в перфектен ред. Зверев пък прегръща крака. Многобройните примери всъщност са свидетелство, че противно на стереотипите, мъжете в тениса също може да са истерчни като жените. Може би дори и по-често.
Въпросът за поведението засяга всички. Когато Роджър Федерер е ядосан, той мрънка на съдиите и обстрелва корта с топки - за което в Шанхай дори получава глоба. Рафаел Надал разочарова на един от мачовете си на финала на ATP Cup, когато се оплака на съдията заради сръбските фенове, след което саркастично им показа голям пръст. Новак Джокович изразява гнева си с викове.
Най-добрите умеят да се освобождават от негативните емоции и да ги трансформират в своя полза. Когато Джокович смята, че е несправедливо обиден или ощетен, той играе по-добре. И излиза от корта не с гняв, а триумфално.
