04/07/2021
Един от най-важните елементи в плуването е стартът: правилното влизане във водата, подготовката за началото на плувните движения, в крайна сметка всичко, което се превръща в ценни секунди от общото време, зависи от това колко ефективно го изпълнявате. Навременният и перфектен старт позволява на спортиста да започне състезанието с оптимална скорост и да покаже най-добрия си резултат.
От “торпедо” до излитане
Стартът в плуването се е появил сравнително неотдавна - на границата между 19-ти и 20-ти век. Тогава стартът бил обикновен скок в басейна, изпълняван от някои по-добре, а от други доста зле. С течение на времето започнал да се усъвършенства и да преминава през различни етапи на еволюцията си. Това, разбира се, подобрило и ефективността му.
От брега
Първите състезания по плуване се провеждали в открити води, а стартът съответно бил даван от брега: плувците стояли до ръба на водата или влизали до коленете. Стартовата техника, каквато я разбираме днес, започва да се оформя едва към края на 19-ти век, когато масово започнали да се строят плувни басейни.
20-30-те години на 20 век: първите елементи на старта
През 20-те години плувците заимстват стартовата си техника от състезателите по скок дължина - спортистът застава на ръба на кулата, връща ръцете леко назад в тип “люлка”, за да се получи добро ускорение при скок във водата. За успешен скок се изисквало плувецът да направи най-силния тласък, за да излети на най-голямо разстояние.
1936 г.: изобретяване на стартовия блок
Голям скок в развитието на старта постига изобретяването на стартовия блок, който започнал да се използва в състезанията през 1936 г. Това “изобретение” било заимствано от водолазите, които използвали вишки, за да постигнат най-добри резултати.
1950 г.: старт от ниска позиция
Към средата на 20 век се появяват и други позиции за старт - самите спортисти започнали да експериментират с различни позиции за скокове във вода. За първи път старт от много ниска позиция, когато ръцете са спуснати до краката, а краката са свити в коленете, е демонстриран от медалиста от XV Олимпийски игри Гунар Ларсон в Швеция. Такъв силен наклон на тялото, както и ръцете, спуснати пред тялото, му давали възможност бързо да движи раменете си напред и по-рано от съперниците си да се оттласне с краката. Плувците “прегърнали” иновацията на Ларсон и продължили да експериментират. По-специално - стартирали от ръба на басейна или на блока, като това им позволявало да изместят общия център на масата и да увеличат тласъка с краката. Съществували опции и с ръцете, като някои приближавали максимално китките до раменете, а позицията получила името “торпедо” старт.
Според някои изследователи използваната и до днес техника на старт, която включва изнасянето на ръцете назад, е най-ефективна.
1960 г.: нова мода в старта
По това време се появява кръговото движение с ръцете, което се наблюдавало особено при плувците от страните от Западна Европа. Началната позиция е като при другите варианти на старт, като единствената разлика е в работата на ръцете: не само напред и нагоре, но и напред и назад, силно накланяйки тялото си и свивайки краката в коленете. Според американските специалисти този тип старт бил ефективен, тъй като кръговото движение на ръцете осигурява на тялото повече енергия и съответно му позволява да “отлети” по-далеч при старт.
В края на 60-те се появява и още една опция при старт - захват на ръба на стартовия блок. В този случай основният център на масата се измества навън пред ръба на опората. Тази позиция позволява да се намали времето от подаването на сигнала за старт до отделянето на краката от опората.
1970 г.: появява се лекоатлетическият старт
През 1973 г. плувците заели някои трикове от леката атлетика, комбинирайки спринтьорския старт с този в плуването. Началната позиция изглеждала така:
Според специалистите този вид старт не бил много ефективен и това е една от причините днес да не се използва.
Приблизително по същото време се появява и стартът тип “пружина”. При него ръцете на плувеца в момента на оттлаксване и на полета остават зад тялото и се пренасят напред непосредствено преди да докоснат водата. Това е технически труден вариант за старт, тъй като изисква плувецът да има добра координация на движенията.
Класическият старт днес
Днес плувците, които са специализирани в стиловете кроул, бруст или бътерфлай, стартират от стартовия блок. Преди сигнала са забранени всякакви движения с ръце, глава или крака, тъй като може да се сметнат за фалстарт.
Самият старт се състои в няколко фази:
За да усъвършенствате техниката на стартовия си скок, трябва да се стараете да намалите продължителността на всяка една фаза и да я оптимизирате.
Старт във водата
Още през 50-те години започнали да се правят и стартове във водата, което изглеждало оптималното решение за плувците, които плуват по гръб: няма нужда да променят позицията на тялото си в полет или при влизането във водата.
При старт във водата се взимат предвид няколко технически характеристики:
Има и старт “пружина” във водата, който се отличава с висок отскок над водата. При него плувците трябва да имат голяма експлозивна сила. Според правилата на FINА при този вид старт след сигнала плувците могат да плуват под вода не повече от 15 метра. Това ограничение беше въведено, след като на международни състезания някои плувци преплуваха под вода до 40 метра, като работеха само с краката си.
Идеалният воден старт според самите спортисти е, когато при влизането във водата не се образуват практически никакви пръски. При сигнала плувците изправят ръцете си и “хвърлят” главите си назад - енергията на тези движения дава допълнителна енергия на тласъка на краката и помага за огъването на гърба, така че нито една част от тялото да не се “влачи” по водата. В този случай тазът се издига до максимално възможната височина, тялото се извива в арка, създавайки идеални условия за чисто влизане във водата.
Първо ръцете влизат във водата, в този момент главата започва да се изидга, а гърбът - да се изправя. Това е необходимо, за да навлезе тялото под вода достатъчно дълбоко. Краката влизат последни. След влизането във водата, плувецът започва да извършва движения с краката, подобно на делфин, като плува по този начин 10-15 метра, след което започва работа на повърхността.
За да подобрите стартовата си техника, тренирайте именно този елемент. Професионалните плувци отделят огромно внимание на автоматизирането на всеки елемент. Но трябва да помните, че за добър старт (както от стартовия блок, така и водата), е важна силовата тренировка за краката, отлично развита координация на движенията, както и отработка на оптимално положение при влизане на тялото във водата, съчетано с оптимална дълбочина на плуване.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Как да плувате при болки в гърба?
Как да плувате, за да отслабнете?
