24/07/2022
Вратарят е специална фигура в отбора. Ролята му е изключително голяма. Това поставя големи изисквания към техниката му на игра. Тя е само частично подобна на техниката на полевите играчи. В същото време принципно е и доста различна, тъй като на вратаря е позволено да играе с ръце в рамките на наказателното поле.
В играта на вратарите могат да се разграничат няколко техники:
Вратарите трябва да помнят, че изпълнението на редица техники е свързано до известна степен с риск от травми. За да се избегне това, те трябва да носят специална екипировка по време на тренировка и на игра: ватирани шорти, наколенки, ръкавици, налакътници. Екипировката трябва да бъде съобразена с размера, за да предпазва ефективно от ожулвания и натъртвания по време на падания, хвърляния и сблъсъци с противник.
Основна стойка. Когато играта се развива в краищата на вратата, вратарят трябва да е в състояние на готовност да следва движението на топката във всяка посока. За да направи това, той трябва да може да съхранява основната стойка, т.е. той трябва да може да избере най-удобната изходна позиция. Трябва да раздалечи краката си, леко да огъне коленете си, да наклони горната част на тялото си напред, ръцете да са свити в лактите, да сочат напред с длани надолу, да гледат топката. От тази позиция е лесно да се стартира всяко движение.
Улавянето на търкалящи се и ниско летящи топки се случва в стойка с успоредни стъпала (краката са почти затворени). Когато топката се приближи, вратарят бързо се навежда напред, леко сгъва коленете си и поема топката с ръце надолу и с длани, обърнати към топката. След това се изправя и притиска топката към гърдите си. До този момент погледът е фокусиран върху топката. Ако тя се движи на крачка встрани, вратарят, докато се навежда към нея, прави крачка с най-близкия крак и дори преди да докосне топката с ръце, пристъпва с далечния си крак.
Често, за по-голяма сигурност, вратарите хващат търкалящи се топки в стойка на едно коляно. В този случай тежестта на тялото пада почти изцяло върху опорния крак, който е свит в коляното. Другият крак, обърнат навън, пада до коляното близо до опорния крак. Глезенът остава напречно, блокирайки пътя на топката. Ръцете между краката почти докосват земята. Докосвайки дланите, топката се притиска към гърдите или стомаха.
Улавяне на полувисоки топки, т.е. които летят над коляното и под главата, може да се изпълни на място и в скок. Вратарят свива коленете си и събира краката, като навежда горната част на тялото си напред. В същото време ъгълът, образуван между торса и бедрата, оформя “легло” за топката. Ръцете, свити в лактите, се движат напред, дланите са обърнати към топката. Топката се търкаля последователно върху дланите, предмишниците и се притиска към тялото. Ако вратарят в този момент е в позиция на крачка, тогава, за да се намали силата на удара, тежестта на тялото се прехвърля върху задния изправен крак.
Улавяне на високо летящи топки, т.е. над главата, се изпълнява на място и в скок. При улавяне на място ръцете са изпънати нагоре, дланите са обърнати към топката, палците почти се допират. Уловената топка се поднася вниимателно към гърдите. Хващането в скок може да се направи на място или в движение с единия или двата крака. Вратарят се приземява в позиция разкрачени крака.
Улавяне на топки при падане и хвърляне. Улавянето на топки, търкалящи се от вратаря, често се извършва по време на падате. Опитвайки се да взем топката, вратарят пада на земята, хваща топката с една ръка отзад, с другата - отгоре и я придърпва към гърдите. Улавянето при падане се прилага и след като вратарят напусне вратата при противниково дриблиране. Действията на вратаря в този момент са насочени към изземване на топката, пусната твърде далеч, или блокиране на пътя към топката. За тази цел вратарят пада покрай вратата, блокирайки пътя на противника, дори ако топката след падането все още се озовава в краката на противника.
Улавянето на ниски, полувисоки и високи топки, летящи към вратаря след хвърляне. Вратарят енергично се оттласква нагоре и встрани с два крака едновременно. Ръцете се издигат нагоре, дланите са към топката. Пръстите са леко разтворени, което подготвя голяма площ за поемане на топката. В момента на хващане ръцете се сгъват и придърпват топката към тялото.
Отблъскване на летящи топки. Когато вратарят не може да хване топката при падане или хвърляне, той я избива с длан. Ако топката падне пред вратата и в същото време има възможност да я грабне противник, вратарят я отбива с юмрук или юмруци. Това се прави в скок.
Хвърлянето на топката се извършва от вратаря след улавяне. Задачата му е бързо и точно да я насочи към свободен играч. Хвърлянето се извършва с една ръка през рамо, отстрани или отдолу. При хвърляне на топката зад рамото, ръката е сгъната в лакътя и повдигната до нивото на главата. Тежестта на тялото се пренася върху задния изправен крак. Свободната ръка, свита в лакътя, е пред гърдите. Хвърлянето започва с движение на предмишницата напред - надолу и завършва с енергично движение на ръката. В резултат на това топката лети по посока на целта. В този момент свободната ръка се изпъва настрани и назад, а тежестта на тялото се прехвърля върху предния крак. След това вратарят пристъпва напред с крака, който е бил отзад преди хвърлянето.
Има някои грешки, които вратарите правят при хвърляне. Например в началото при мнозина при замах топката се изплъзва от ръката. Причината за това е, че тя не е правилно хваната и задържана. Ето защо по време на тренировка е необходимо да се упражнява контролът на опората на топката. Понякога топката просто не достига до адресата. Въпросът тук е, че вратарите, бързащи да я пуснат в игра, забравят за такъв важен елемент като енергичното крайно движение на китката. Ще им помогне упражнение, при което хвърлят, докато стоят до стената и контролират движението на китката в момента на пускането на топката от ръката.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
