23/07/2022
Тенис съдиите рядко говорят открито за работата си. Правилата за етиката и поведението им забраняват да говорят с журналисти, а след мача не могат да обясняват решенията си на пресконференции или в социалните мрежи.
През 2019 г. Деймиън Щайнер е рефер на финала на Wimbledon, а месец по-късно е уволнен заради интервю, което дава в Аржентина. Той предложил някои промени в правилника и коментирал конкретни мачове и играчи. ATP определя изявлението му като “пряко нарушение на стандартния протокол”.
През този сезон журналистът от The Guardian Уилям Ралстън получава разрешение да разговаря с опитни рефери на кулата на тенис корта. Той обсъжда с тях най-важното в работата им и набелязва няколко проблема. Ето кои са основните.
Професионалните съдии се появиха едва през 80-те години на миналия век и работели без помощта на електроника
През миналия век системата на съдийството не била в помощ за развитието на тениса. 92-годишната Филис Уокър, изиграла първия си US Open през 1968 г. и последния си през 1982 г., си спомня, че с настъпването на т. нар. Open era реферите не са били подготвени за напрежението по време на професионалните мачове. До 80-те години на миналия век любителите в тениса с помощта на връзки успявали да си вземат платен отпуск, за да работят като съдии. По-възрастните странични съдии можели да заспят на работното си място, а за реферите на Ролан Гарос се говорело, че закъснявали за мачове след дълги обяди с много вино.
През 70-те години на миналия век британският съдия Джордж Греъм, зъболекар и бивш офицер от RAF, не крие отвращението си от небрежната игра. За реакциите му си спомня Ричард Кауфман - бивш страничен съдия: “Можеше да разбереш по гласа му какво се случва, дори и без да гледаш мача - ако е направена двойна или единична грешка от форхенд, той въздишаше тежко.”
Правилата за поведение обаче рядко се спазвали. На US Open-1976 Илие Настасе бил толкова ядосан от решението на рефера, че буквално завлича страничния съдия да погледне марката и му се кара, когато не променя решението си. В същия мач Настасе наплюва съперник, отказва да играе, когато публиката го освирква, и нарича рефера “кучи син”. Когато съперникът изравнява в решаващия сет, Настасе хвърля топката към фотографа и замахва към него с ракетата си. В крайна сметка той печели, но получава 21-дневно отстраняване и глоба от $1000.
За да се справи с играчи като Настасе и Макенроу, през 1978 г. Мъжкият турнир се обръща към Дик Роберсън, който през лятото оглавява съдийската група в World Team Tennis - професионалната лига, основана от Billie Jean King. След като получава ръководната позиция в турнира, Робърсън позволява на съдиите на кулата да наказват играчи, без да се обръщат към главния съдия на турнира. Той затегнал правилата, като добавил наказания за удари, чупене на ракети и обиди на съдии. За да се бори с рецидивите, той въвел глоба за гейм и дисквалификация за сериозни нарушения. През 1980 г. подобна система се появява и в женския турнир.
Робърсън настоявал играчите и съдиите да се хранят в отделни столове: “Не можете да сте съдия на мачове на играч и да бъдете приятели с него едновременно!”
За обучението на нови съдии били организирани учебни центрове в Тексас, Париж, Сидни и Хонконг, където бил изучаван наръчника, разработен от Робъртсън. Особено внимание било отделено на “превантивното съдийство” – предотвратяването на конфликти, преди да са възникнали.
Комуникацията винаги е играла ключова роля при отсъждането. Съдиите били инструктирани да гледат на тенисиста, който е загубил точка, защото той е този, който най-вероятно щял да създаде проблеми. За да се справи с дисбаланса, Роберсън решил, че съдиите трябва да отговарят на въпросите на играчите към тях, вместо да “запазват арогантно мълчание”. Неговият съвет към реферите бил да говорят твърдо и ясно и никога да не прекъсват играчите. Съдиите трябвало да ги убедят в правилността на своето решение. Но преди появата на електронните системи, никой не знаел със сигурност къде всъщност е попаднала топката. Повечето конфликти започвали заради грешни решения, но колкото повече сертифицирани рефери се появявали на кулите, толкова по-малко били проблемите. В началото на 80-те години вече има стотици такива съдии.
През 1985 г. се появяват първите професионални съдии. Ричард Кауфман и Джереми Шейлс са ръководили 42 турнира годишно, като били рефери на мачове с трудни играчи като Макенроу. До края на десетилетието имало шестима професионални съдии, наричани “недосегаемите”. По-късно се появява система за сертифициране с деление на златни, сребърни и бронзови значки. Сега в света има само 32-ма съдии със златни значки. Професионален хумор е, че по-лесно е да станеш астронавт, отколкото съдия от най-високо ниво.
Електронните системи променят съдийството, но не решават всички проблеми
Друга трудност при съдийството е моралната тежест. Страничните съдии работят на смени, а главният трябва да поддържа концентрация в продължение на три до четири часа - страдат от главоболие и трудно задържат вниманието си, което водело до грешни отчитания. Карлос Бернардес, един от най-добрите съдии, споделя: “Ако мислиш за грешка, ще направиш нова. И още една.”
Предполагало се, че развитието на технологиите ще помогне в борбата с човешкия фактор. През 1980 г. е представена Cyclops - електронна система, която проектира инфрачервени лъчи върху корта. Системата издавала звуков сигнал, когато подаването е аут. Но тя не винаги работи надеждно. През 2004 г. Серина Уилямс губи от Дженифър Каприати на четвъртфиналите на US Open. Съдия на срещата е Мариана Алвеш, която заедно със страничните съдии прави няколко резултативни грешки в полза на Каприати.
През 2006 г. е въведена по-обективната система Hawk-Eye, която използва високоскоростни камери, разположени около корта, за да симулира траекторията на полета на топката и точките на приземяване. По време на пандемията през 2020 г. тенисът започна да използва Hawk-Eye Live, която отчита автоматично. С появата й нуждата от странични съдии отпада - на корта остава само съдията на кулата. Но технологията е твърде скъпа, за да си я позволят всички турнири. Освен това, според Бернардес, играчите се дразнят, че “не могат да обвиняват страничния съдия за решението му”.
А Ник Кириос се обръща към Бернардес с думите: “Тоест вие всъщност не правите нищо, просто обявявате резултата, всеки фен на тениса може да го направи." Но колкото и да е възмутен Ник, всъщност всичко е по-сложно.
Работата на съдиите наподобява тази на диригент - трябва да управляват мача, без да привличат внимание или да безпокоят играчите
Мария Чичак е първата жена, която ръководи финала на сингъл при мъжете на Wimbledon. Тя нарича съдийството “упражнение по психология”: колкото по-добър е реферът, толкова по-трудно се забелязва какво прави. Според нея задачата му е да управлява мача, да не позволи на драмата да се развие и в същото време да не губи контрол.
“Колкото повече се опитвате да контролирате публиката, толкова по-малко слуша тя. Така че можете да използвате резултата - обявявате го веднъж на местния език, след това на английски.” Друга професионална тайна: чрез ранното обявяване на резултата съдиите могат да спрат съмненията на играчите и да подкрепят решението на страничните съдии.
Реферът трябва да реагира правилно на трудна ситуация, да докажe своя професионализъм под напрежение. Eлитното съдийство e способността да “усещаш напрежението”. Познаването на правилата е лесно, но прилагането им не е лесно. Най-честият пример е времето за сервиране. Теоретично тенисистът има 25 секунди между разиграванията. Но ако не е успял за това време да подаде, съдията трябва да разбере дали е имал основателна причина. Играчът може да бъде прекъснат от крясъците на публиката или за да си поеме дъх след последното разиграване.
Топ съдиите също са звезди - те си правят селфита с феновете, а грешките им мигновено се разпространяват в интернет
Шведският съдия Мохамед Лаяни е истинска звезда в тениса. В деня преди мач закуската му обикновено се състои от пресни плодове и две двойни еспреса - избягва тежка храна от страх, че ще трябва да отиде до тоалетната, когато е на кулата. През 2010 г. Лаяни ръководи най-дългия мач в историята - първия кръг на Wimbledon между Джон Иснър и Никола Маю, който продължава 11 часа и се играе в продължение на три дни. По време на мача той нито веднъж не отиде до тоалетна.
Няма конкретна статистика, че играчите са започнали да нарушават правилата по-често, но Лаяни смята, че критиките към реферите стават все по-остри и лични. Развитието на технологиите привлича вниманието към съдиите: “Ако направите грешка, тя ще бъде в интернет още преди мачът да е приключил. Сега напрежението е различно. Трябва да си много по-проницателен, защото ако се провалиш, целият свят ще научи за това.” Той признава, че благодари на Бог всеки път, когато завърши мач без инциденти.
Съдийски “стоп лист”: Лаяни не иска да е съдия на мачовете на Кириос, а Надал е срещу Бернардес след неудобна ситуация с шортите
В тениса казват: “Различен съдия, различен резултат.”
На големите турнири съдиите се назначават в навечерието на мача. Реферите на кулата нямат право да работят на мачовете на своите сънародници. Освен това има “стоп лист” - списък, който показва кои рефери не могат да работят на мачовете на определени играчи.
Бернардес е в професията повече от 30 години и е ръководел пет финала на турнири от Големия шлем, но признава, че му е отнело известно време, за да се научи да игнорира обидите от страна на играчите.
“Ако взимате присърце всичко, което се случва на корта, е невъзможно да оцелеете в такава работа. Ще полудеете”, сигурен е бразилецът. “Ние сме като пожарникари, които гасят пожари. Когато ситуацията е много напрегната, трябва да намалим градуса. Но не можем да позволяваме играчите да ни смятат за уязвими. Проявите ли и най-малката несигурност, добрите играчи ще се възползват от нея. Това е тяхната игра и ние също участваме в нея.”
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Колко опасен може да бъде ударът с тенис топка?
Как да подобрите психологическата си игра в тениса
