26/08/2021
В психологията на бъдещите вратари се наблюдават същите етапи на развитие като при всяко дете. Има обаче определени функции, които са характерни само за играчите на терена с тази роля. Освен това тези особености не могат да бъдат пренебрегнати най-вече в работата с деца. Сред тях на първо място са психомоторните умения на децата, както и изграждащите се в процеса на усвояването на вратарското изкуство умения като увереност и разбиране на собственото значение в екипа.
Децата често стават вратари не защото са склонни да го направят или искат, а защото се оказват най-слабото звено в играта на терена или трудно устояват на натиска на съотборниците си. Случва се и това да са част от причините треньор да покани дете да тренира за вратар.
Причина за избора на позицията
Вероятно този подход при избора на позиция не е най-подходящият или успешният. Той може да остави психологическа след у детето за дълго време. Много е важно да се обясни на детето, че у него са заложени предпоставките да стане отличен вратар и именно на тази позиция способностите му ще се разкрият най-добре. Добре е да се създаде впечатление за важността на неговата роля в отбора - за тази цел помагат примерите със световните вратари.
Жулио Сезар
Физически възможности
Не трябва да се изисква от малкия вратар да изпълни успешно задача, ако двигателният му апарат и психомоторните му умения все още не са узрели за тези движения. Изискването на невъзможното от децата крие риск да им бъде нанесена психологическа травма, да се усъмнят в себе си и да растат с ниска самооценка и без увереност в способностите си.
Психологическа стабилност
Психиката на децата в ранна възраст е нестабилна, играта им е нестабилна, неуспехите се преживяват драматично. Затова от особено значение за младия вратар е да се възпита у него психологическа стабилност. Това ще му помогне да бъде избегнато безразсъдството, нервността, загубата на контрол в трудни ситуации.
Придобиване на увереност
За да се възпита самоуверен вратар, който се ползва с авторитет сред съотборниците си, може да се използва следната методическа техника: привличането му да играе за отбори от по-висока възрастова група. Така може да придобие увереност, която да му помогне в екипната работа с връстниците му. Освен това е от голяма помощ за развиване на лидерските му умения, решителността и самочувствието му.
Докато децата не се научат да боравят добре с топката с крака, те имат желание да “играят вратари”. За тях е по-лесно да контролират топката с ръце, така собственото им усещане за ролята в играта се увеличава. С напредване на времето и усвояване на уменията за игра с крака, това желание постепнно изчезва и всеки иска да играе в полето, а най-често като нападател. Но през този етап треньорът най-добре може да опознае различните играчи и да прецени възможностите и таланта им. Затова не е правилно да се каже, че в този период интересите на играчите и тяхната роля са окончателно определени. Това е най-вече част от общото развитие на бъдещия вратар.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
REUSCH: Началото на вратарските ръкавици
По-висок? По-ниск? Какъв ръст е най-подходящ за вратаря?
