03/10/2021
Възпаления, сълзи, претоварвания - много професионалисти от световния тенис се оплакват от болки в китката. Удивителното е, че проблемите по-рядко са на “ударната” ръка. Най-често страда неосновната ръка, което е следствие от популярността на бекхенда с две ръце.
Професор Херман Кример, ръководител на Център за хирургия на китки и стъпала в Равенсбург и запален тенисист-аматьор, смята, че китката е най-натоварената част от тялото при тенисистите. По думите му “нито една друга става в човешкото тяло не е толкова гъвкава и мобилна, колкото китката, която е способна да направи невероятни неща”. И точно тази нейна почти неограничена подвижност я прави изключително податлива на травми, при това основно сред тенисистите.
Списъкът на пострадалите с китките е доста дълъг, като в него са и Новак Джокович, Каролин Возняцки и много други. Британското издание за спортна медицина British Journal of Sports Medicine провежда проучване от 1994 до 2009 година и твърди, че травмите на китките са втората най-честа травма при професионалните тенисисти след тези на глезена. Какви са причините?
Ниво на натоварване
Според професор Кример натоварванията върху китката в професионалния тенис са твърде големи - играта е на друго ниво, с много допълнителни обстоятелства. Проблемът е, че мобилността на китката я лишава от стабилността, присъща на колянните и лакътните стави, които по-добре се приспособяат към увеличените силови натоварвания.
Юрген Дес, който работи като официален физиотерапевт на играчите на АТР турнирите в продължение на около 10 години, говори за китката като за “неизбежно проблематично” място в тялото на всеки тенисист: “Китката е подложена на максимален стрес по време на удара и на ускоряващото движение. Именно тази става е първата, която поема ударното натоварване и ефекта от посрещането на топката. И тъй като в съвременния тенис скоростта на ударите се увеличава все повече, следователно китката е все поо-напрегната в сравнение с другите стави.”
Осем кости и две системи на връзки - това е твърде слабо “оборудване” на китката, за да поеме противниковия удар. Според Дес с течение на времето мускулните групи на удрящата ръка се адаптират по-добре към повишеното натоварване.
Бекхенд с две ръце - в зоната на риска
Играчите, които играят бекхенд с две ръце, задействат за удара ръката, която не е основна за удара (в случай на десничари - лявата, а левичари - дясната), което увеличава вероятността за травми на китката. Всички професионални спортисти с такива травми използват именно техниката на бекхенд с две ръце. А в 75% от случаите травмата е на ненапрегнатата ръка. Десничарите се подлагат на операция на лявата китка, а левичарите лекуват дясна китка.
“Основната ръка се използва за всички игрови действия - сервис, форхенд, бекхенд, удар от воле. По този начин тя укрепва. Докато другата ръка участва само в бекхенда и се натоварва едностранно”, обяснява френският треньор Патрик Муратоглу.
Физиотерапевтът Дес допълва: “Напрегнатата ръка страда от монотоност на движенията. Появяват се мускулни дисбаланси, водещи до влошаване на мускулните структури и причиняващи травми.” По този начин бекхендът с две ръце наранява китката повече в срванение с този с една ръка, което отчасти е резултат от техниката на удара.
Използването на две ръце в бекхенда увеличава потенциала на силата на удара, особено при деца. Затова експертите често наричат бекхенда с две ръце "скрит форхенд”, изпълняван предимно от неосновната ръка. В днешно време според експертите все повече тенисисти използват двуръчен вариант за този удар (първите са Бьорн Борг и Джими Конърс). Към това трябва да се добавят все по-екстремните захващания на ракетата и все по-честото изпоолзване на супер усукани удари (“топспин”), които също се отразяват негативно на китката. Не само - те смятат, че тази недобра тенденция ще продължи. Сред юношите все по-рядко са тези, които играят бекхенд с една ръка, а проф. Кримър все повече наблюдава в практиката си “проблемни случаи с китката на 15-16-годишна възраст, което преди не се е наблюдавало”.
Експертите препоръчват, ако се изпълнява бекхенд с две ръце, движението да е люлеещо се. Но днес недостатъкът е, че бекхендът с две ръце е предимно изпълняван чрез “хвърлящо” движение, което води до непропорционално натоварване на китките.
За да се предпазите от това, може да използвате техниката на постоянна силова тренировка на китката и предмишницата. Физиотерапевтът Дес предупреждава: “Важно е балансирането на програмата - и разгъващите, и сгъващите мускули на китката трябва да бъдат леко разтягани.”
Най-простото упражнение изглежда така: поставете предмишницата върху бедрото си под ъгъл 90 градуса, така че ръката да виси свободно надолу. След това (държейки малка тежест) я повдигнете нагоре към рамото. Трябва да се отбележи, че според много треньори класическият тренажор за китки (под формата на щипка за стискане) не е особено ефективен, тъй като тренира почти изключително флексорните (сгъващите, а не разгъващите) мускули.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Най-лесният начин да си помогнете при “тенис” болки
Тенисът и контролираната агресия
