02/09/2022
Групата от четирите турнира e формирана през 1924 г. Преди нея Международната федерация по тенис на трева (която по-късно ще загуби буквата L и ще стане модерната ITF) признава три турнира за най-важни в календара: Уимбълдън и още две световни първенства, които се появяват през 1912-1913 г.
Едното било Световното първенство на твърд корт (английското наименование на клей по онова време), като този турнир се провеждал в Париж.
Второто било Световното първенство на закрити кортове, което тогава означавало паркет. За разлика от другите два големи турнира, този нямал постоянно място и през шестте си години на съществуване (от 1913 до 1923 г. с прекъсване за Първата световна война) се играел в Стокхолм, Париж, Лондон, Копенхаген, Сейнт Мориц и пак Копенхаген.
На Световното първенство на закрито било трудно да се привличат играчи извън Европа, затова било взето решение да се промени системата (разбира се, след консултация с играчите и представителите на Уимбълдън, които искали да се уверят, че престижът и достойнството му не са засегнати). Световните първенства били прекратени и вместо тях били назначени други турнири: Уимбълдън и шампионатът на Франция (който по-късно ще се превърне в Ролан Гарос), САЩ и Австралия.
Ако с Уимбълдън всичко е повече или по-малко се знае, не е много ясно защо останалите три турнира се смятат за най-важни. Решението за отмяна на световните първенства е взето на 16 март 1923 г. The New York Times на 17 март пише, че вместо световно първенство Федерацията по тенис признава четири национални първенства - на Англия, Франция, САЩ и Австралия.
Географски въпроси
Първенството в Австралия е признато за национално, защото “турнирът е представителен за австралийския тенис”. По същото време френското първенство променя критериите за подбор и до него са допуснати не само членове на френския тенис клубове, но и всички тенисисти като цяло.
По това време австралийското първенство имало проблеми с привличането на играчи. Не само, че почти никакви участници извън страната не идвали там (пътуването с кораб от Европа отнемало 45 дни), но и много австралийци не отивали, защото страната е твърде голяма и разстоянията били проблем. Например през 1906 г. имало само осем участника, един от които се оттеглил.
Това не попречило Австралия в началото на 20 век да е една от основните тенис страни в света. Британците донесли тениса в своята колония още през 1878 г. (една година след първия Уимбълдън), а през първата половина на века вече независимата държава имала най-високото съотношение кортове спрямо население в света.
Освен това историческата близост с Великобритания (родното място на тениса) изиграва роля за влизането на австралийското първенство в групата на най-престижните турнири. Но статутът на австралийското първенство бил поставен под въпрос почти до началото на 90-те години, заради географската си особеност. Днес никой не поставя този въпрос - Australian Open е най-напредналият и един от най-богатите турнири в света.
Как "Големият шлем" се утвърждава в тениса?
Когато Международната федерация по тенис на трева създава нова категория от най-престижните стартове, тя нямала име. За него трябва да благодарим на журналистите. В играта на карти Бридж Големият шлем е ситуация, при която играчът е изиграл безупречна игра от начало до край. До средата на първата половина на 20 век бриджът става много популярен във Великобритания и Съединените щати и термините му започват да се използват във връзка с други спортове.
Но значението на термина Голям шлем в смисъл на спечелването на всички големи турнири, идва в тениса чрез голфа. През 1930 г. голфърът Боби Джоунс печели четири големи турнира по голф, а журналистите пишат, че той е “направил Големия шлем”. Три години по-късно този термин е въведен и в тениса и се отнася до спечелването на четирите най-престижни световни тенис първенства.
Името е окончателно установено през 1938 г., когато американецът Дон Бъдж е първият, който събира Големия шлем. Година по-рано той извежда САЩ до победа в Купа Дейвис - в онези дни се смятал за най-важния турнир. Към онзи момент американецът безусловно бил най-добрият тенисист в света. През 1937-1938 г. той печели общо 92 мача и 14 поредни турнира, включително шест турнира от Големия шлем. Когато печели в Ню Йорк, тенис кореспондентът на The New York Times Алисън Данциг пише: “Преди него никой не е държал американската, британската, френската и австралийската корона по едно и също време. Това е турнир от Големия шлем, който изисква сравнение с постиженията на Боби Джоунс в голфа.”
Оттогава употребата на термина се променя и отделните турнири също се наричат “Голям шлем”, но в смисъла на един от четири. Важно уточнение е, че, когато става дума за четирите турнира, кавички не се поставят. Но, когато се употребява в смисъла на отделен турнир, се поставят кавичките.
И все пак почти 80 години тази фраза означава най-скъпото за всеки играч.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
За и против играта на клей корт
Защо зрителите трябва да пазят тишина на трибуните на тенис корта?
