21/08/2021
Много е интересно (тъжно, полезно и поучително) да наблюдавате как родителите гледат децата си на корта и как реагират. В крайна сметка децата невинаги са послушни и изпълняват инструкциите, понякога се разсейват по време на тренировки, а понякога изобщо не могат да се концентрират. За деца под 6-годишна възраст това е нормално и трябва да им се дава свобода. Това е важно, защото не трябва да се “убива” интереса им към учебния процес и към играта, трябва да се запази вътрешното проявление на самостоятелност и независимост.
Вътрешната свобода е ключът към интереса, успеха и творчеството във всяко нещо, не само в тениса.
Родителите са отделна тема.
1. Има такива, които, ако при детето им нещо не се получава или то не успява, разсеяно е, влизат на корта и искат да му помогнат, да го развеселят или по някакъв начин да възобновят интереса му и самочувствието му.
2. Други родители смятат, че тренировката е изцяло територия на треньора. Ако той позволява на детето да се разсейва, значи всичко е наред. Не е лош подход, стига да не прехвърлят отговорността за детето си изцяло на треньора от типа “аз плащам, вие преподавате”.
3. Третият тип се намесват грубо в тренировъчния процес. Често може да се скарат на детето си, да го ругаят за това, че не изпълнява правилно упражненията или не се справят, дори за това, че не слушат треньора си. Дори публично може да го сравянват с останалите деца. В този случай е възможно детето с плач или чрез агресия да се опита да си възвърне свободата на избор и не е ясно дали ще иска да продължи с тренировките. Нормално е този подход да доведе към загуба на интерес към тениса.
Всъщност трите описани типа родителско поведение съответстват на три различни типа възпитание: демократичен, либерален и авторитарен. Най-разрушителният и неефективен е последният.
Авторитарен тип възпитание = нежелание за спортуване у детето
Авторитарните родители са перфекционисти. Те искат детето им да бъде идеално спрямо изискванията на обществото: да учи добре, да бъде шампион, да прави всичко по-добре от всеки друг. Или го изискват от себе си, или напротив, не го правят, заради комплекси, неувереност и страхове.
Това обаче се превръща в капан за детето. То живее в постоянен стрес от това дали отговаря на очакванията (амбициите) на родителите си, които често го ругаят заради несъвършенството. Или изискват от него повече отколкото е възможно да даде според възрастта си или способностите си.
Дете на авторитарни родители има два изхода: да се подчини или да спечели правото си на свобода.
Подчинявайки се, децата губят интерес към всяка дейност, стават летаргични и неуверени в себе си. Израствайки, те остават нещастни, защото навикът да правят неинтересни за тях неща, навикът да се чувстват по-зле (или по-добре) от другите, не изчезва.
Ако детето е със силен дух, то отвоюва правото си да бъде свободно чрез конфликти и агресия към родителите, негативизъм, демонстративно поведение. Много рядко у авторитарните родители израстват деца, които са наистина свободни вътрешно. Това се случва, ако детето е запленено от творчеството или спорта, и е глухо за всичко останало. То се затваря за родителите си, за всичко, което му казват или изискват от него, често става безразлично към останалия свят. Такъв е вътрешният защитен механизъм. В един момент такова дете напуска дома и никога не се връща в него.
Децата на възраст до 6 години са вътрешно свободни, независими, склонни към успех и самостоятленост (себеизразяване, независимост, самочувствие). Ако останат такива, шансът им за успехи в спорта и в живота изобщо е огромен. Родителите трябва да направят възможното, за да съхранят тяхната вътрешна свобода, индивидуалност и желание за успех. Ако родителите се опитват обаче да постъпват “правилно” (спрямо обществените разбирания), разрушават вътрешната свобода с поведението си, превръщат детето в зависимо от оценката им. От тази на другите също.
Изборът винаги е на родителите. Жалко, че някои деца са лишени от възможността да избират!
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Кога младите тенисисти да започнат със силовите тренировки?
