09/04/2021
По време на четвърт финалите на Australian Open в средата на втория сет в мача между Данил Медведев и Андрей Рубльов, от ракетата на първия заедно с топката отскочи и антивибраторът, който се загуби някъде по терена на съперника му. Помощниците за топките се втурнаха да го търсят, а едно момиче, очевидно не разбрало какво се тръси, донесе на Медведев перо. В крайна сметка Рубльов откри скъпоценната частичка и сам му я върна. Едва ли антивибраторът и прекъсването за търсенето му са били причината за незадоволителния резултат от мача за Медведев, но въпросът е: толкова ли е важен този елемент за играта? Отговорът, както на повечето жизненоважни въпроси, е неизвестен.
Амортисьорът е малка 3-5-грамова гумена приставка, която се закрепва на кордажа и неутрализира вибрациите, които възникват при контакт с топката. Тези вибрации варират по интензивност в зависимост от това колко близо до центъра на повърхността е бил този контакт.
Когато ударът се нанася от центъра - както би трябвало - вибрациите са минимални. Но тъй като това невинаги е така, случва се да се получават силни (неприятни) вибрации. Професорът по физика в Университета на Пенсилвания Хауърд Броди в книгата си “Тенис наука за тенисисти” обяснява, че “те причиняват загуба на контрол, умора и цялостно незадоволително усещане за удара”. За да се избегнат всички тези проблеми, са необходими малките гумени амортисьори. Те играят ролята на “болкоуспокояващи" - поглъщат вибрациите на струните от удара и позволява на играча да усеща повече комфорт. Съпътстващият ефект е акустичен. Ракета с антивибратор звучи при удар забележимо по-заглушено в сравнение с ракета без амортисьор. Смята се, че “звучните” удари дори са по-дразнещи за играчите. За професионалистите обаче звукът и усещането от “необременена” ракета често им позволява да оценят чистотата и качеството на удара, така че понякога те твърдят, че антивибраторът може дори да ги лиши от контрол. Затова много професионалисти (Анди Мъри, Серена Уилямс) играят без такъв.
Това, което със сигурност не правят антивибрационните амортисьори, е да повлияят на силата на удара. От техническите характеристики това се повлиява от твърдостта на корпуса на ракетата и наплитането на кордажа. Съществува мит, че антивибраторите предпазват от претоварване уязвимите лакти на тенисистите, но няма надеждни доказателства за това.
Амортисьорът е изцяло спомагателен детайл, който не дава предимство в играта. Използването му е единствено въпрос на навик и удобство за всеки играч. Да не споменаваме и факта, че повечето съвременни ракети, дори и без допълнителни устройства, обират нежеланите вибрации. Но по правилата на ITF, ако тенисист използва амортисьор, той трябва да е закрепен извън пресечните точки на кордажа, някъде в края. Обикновено за това се ползва долната част на повърхността на ракетата, където струните са само надлъжни.
По видове амортисьорите се разделят на “змиевидни” (които се изтеглят през няколко реда струни) и “бутони” (които са поставени приблизително между две). Различават се по дизайн: първите са прави и тесни, или във форма, подобна на акордеон, или дори с малки мъниста вътре, което уж допълнително стабилизира вибрациите.
“Бутоните” често са под формата на логото на производителя, значки с надписи или емотикони. Пит Сампрас често ползва амортисьор във формата на къпкейк.
Много американци са играли с амортисьори - например в чест на Андре Агаси има амортисьор, наречен “възелът на Агаси”. Мария Шарапова също често избираше амортисьори за ракетите си. Аслан Карацев и Роджър Федерер играят без амортисьори.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Психологическата устойчивост в тениса
