13/07/2022
Идеалната гладкост невинаги е добра - доказатество е повърхността на тенис топката. Тя може да се сравни с тайнствено оръжие със странен цвят.
Топките за тенис, използвани в турнири от едно и също ниво, се различават по размер, тегло, твърдост и състав. Дори една и съща топка се държи различно в зависимост от температурата на въздуха, налягането, влажността, износването, а също мъжете и жените играят с различни топки.
Но това не е всичко. В нито един друг спорт освен в тениса не се играе с пухкава топка. Защо?
В противен случай би било невъзможно да се играе
Първо, винаги е било така. Още през 16-17 век, jeu de paume, прототипът на тениса, се е играл с топки от вълна, увити в кожа, плат, животинска кожа или човешка коса. Така че тенис топката никога не е била идеално гладка.
Но традицията има и функционална страна: повърхността на топката за тенис създава сцепление с кордата на ракетата - гладка гумена или кожена топка би се плъзгала по гладките струни и би била практически неконтролируема. Ето защо мъхът е основният компонент на топката за тенис.
Повърхността на съвременната тенис топка представлява тъкан филц, който се състои от две трети вълна и една трета найлон. При създаването й гумената топка се покрива с два филцови панела, които се наричат “кучешки кости” заради формата им. Индустриалният филц е доста твърд и гладък, което е причината да бъде пускан в специални перални (на жаргон се наричат разпушители, fluffers), за да може топките да са “рошави”.
Голямото ускорение на топката: невъзможно
Второ - не по-малко важно - мъхът по топката осигурява аеродинамично съпротивление: сцеплението на въздуха с власинките понижава скоростта на топката в полет, която в противен случай би била толкова висока, че играта би била невъзможна. Ако топката беше гладка, тя щеше често да излита извън корта или щеше да е трудно на играча да задава посоката й, а противникът щеше да има по-малко време за реакция. Освен това аеродинамичното съпротивление създава разлика в налягането пред и зад летяща топка, която играчите използват, когато придават въртелива посока на топката.
Според проучвания на Science ABC благодарение на мъхестата си повърхност и отскока от земята, топката се забавя с цели две трети от първоначалната си скорост. Тоест топка, сервирана със средни 180 км/ч, достига противника при 60 км/ч (а при удари от отскок скоростта е още по-ниска).
Според степента на използването топката може съвсем да се разроши и да стане още по-бавна. В професионалните турнири топките се сменят на всеки девет гейма, но преди да сервират, състезателите винаги ги оглеждат и избират най-малко мъхестата. Понякога тенисистите сами се наемат да разрошат топката, буквално: като Анабел Медина-Гаригес, която през 2013-та на почивката по време на мача със Серена Уилямс специално разроши топката, използвайки тенис ракетата си.
Ако не вярвате, обръснете топката и вижте
Като част от експеримент на катедрата по физика на университета в Тулса (Оклахома, САЩ), на местни играчи била дадена топка за тенис с обръсната повърхност. След игра с такава топка една състезателка споделя: “Топката отскача много повече. Ако я завъртя леко, ще отскочи много по-високо, но така е по-трудно да се играе. Освен това топката без мъх е и по-лека, така че лети по-далеч. Ударих тавана, оградата, хората - всичко! С гладка топка се играе съвсем различно - нито по-забавно, нито по-интересно, просто е доста по-неудобно. Не бих искала да играя с такава топка.”
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Тенис топките – какво трябва да знаете за тях
Какво означава да “следите топката”?
