04/01/2022
Всеки изминал сезон сякаш състезателните ски разширяват обхвата си. Феновете имат повече възможност да гледат онлайн предавания в отворен достъп. А най-важните етапи от Световната купа и първенствата са придружени от коментари на топ спортисти. Професионалната терминология навлиза в речта и на любителите скиори, което също ги прави съпричастни със състезателния характер на ските.
Да се заровим в имената на отделните дисциплини и да видим какво се крие зад тях, с какви модели карат състезателите в отделните етапи и какви са алтернативите за любителите.
Малко история
Началото на алпийските ски датира през 18 век, когато норвежците се събирали на място, наречено Телемарк, за да се спуснат по склона, заобикаляйки дърветата. Разигравали се награди сред тези, които не са паднали или не са си счупили ските. Оттогава се появява думата “слалом”, която означава “пътека в снега”. А “телемарк” се обособява като отделен стил и дисциплина на алпийските спортове.
Модерните ски състезания започнали да се провеждат в Австрия през 1905 г. По това време резултатът се определял от максималния брой завои на определен участък от склона. Това може да се счита за прототип на специалния слалом.
През 1911 г. се провежда първото състезание по спускане в Швейцарските Алпи. В него задачата била стигането пръв до финала. Стартирали едновременно 10 души, а пистата била необработена. Представете си гледката!
Международната ски федерация (FIS) признава алпийските ски като самостоятелен вид спорт едва през 1930 г. - тогава Швейцария е домакин на първото световно първенство, в което скиори се състезават в слалом и скоростно спускане. Тогава се появява комбинацията - първите награди в тази дисциплина се разиграват на Олимпийските игри през 1936 г. в Гармиш-Партенкирхен, Германия.
През 1950 г. програмата на световното първенство е попълнена с четвърта дисциплина - гигантски слалом. По отношение на разликите във височината, дължината на пистата и броя на завоите, той заема място между слалом и спускане.
През 1988 г. се появява супер-гигантският слалом, който по отношение на техниката, организацията и изискванията към пистите заема междинна позиция между спускане и гигантски слалом.
Има и паралелни отборни състезания, които са включени в програмата на Олимпийските игри в Пьонгчанг през 2018 г.
Днес в алпийските ски съществуват общо шест дисциплини:
СЛАЛОМ (SL)
Това е една от най-популярните дисциплини в нашите географски ширини - състезанията могат да се провеждат и на къси писти, тъй като разстоянието между флаговете не надвишава 15 метра.
За да преминете през всички врати на пистата на слалома, трябва да направите голям брой завои с къс радиус. И за тази цел трябва да преминете по най-краткия път възможно най-близо до знамето. Скиорите използват така нареченото кръстосано блокиране, което представлява атака на знамето с пищала (от коляното до глезена) и защита с щеката, поставена напред, като по този начин отразява ъгъла и скъся ва пътя.
Къси завои - къси ски. Според правилата на FIS дължината на слаломните ски е ограничена до минимум 165 см за мъже и 155 см за жени. Почти всички мъже, независимо от височината и теглото, използват ски с дължина 165 см и страничен радиус 12.5-13 метра. За жените в зависимост от нивото на състезанието, пистата и индивидуалните предпочитания, е възможна дисперсия от 155-158 см с радиус 11.5-12.7 метра.
Слаломните ски са избирани не само за състезания от състезатели - често се използват и в ежедневното каране от любители. Доста напреднали любители ги предпочитат, за да усъвършенстват техниката си и да карат по къси писти.
ГИГАНТСКИ СЛАЛОМ (GS)
Гигантът е бърз, техничен, динамичен, достъпен. Много млади скиори започват запознаването си със спорта и пистите с гигантски слалом - къси, леки склонове с относително голямо разстояние между вратите. Подходящ за първи стъпки към състезания. За възрастните - обратно: трудно и сериозно изпитание е, разликата в надморската височина е 300 метра или повече, обикновено най-малко 40 завоя, които трябва да бъдат взети възможно най-умело и ефективно (най-малката грешка може да предизвика изпускане и дисквалифициране).
Според изискванията на FIS мъжките ски за гигантския слалом са с минимална дължина 193 см и страничен радиус 30 метра. Женските модели са 188 см със същия радиус. Ските за гигантски слалом също се използват от спортисти от всички нива. Категорията “мастърс” включва втора лига - ветерани, бивши професионалисти и напреднали любители. Изискванията в такива състезания са по-малко строги. Пистите често са по-къси, поради което се допускат ски с по-малък радиус (23-27 метра) и размери (183-191 см). Тези модели обаче се произвеждат по същия начин, както и състезателните по FIS стандартите.
Т. нар. “търговски” модели са с малко по-различна история. Името си получават заради разпространението и наличността им, произвеждат се в големи количества. Всъщност това са експертни модели ски с характер и поведение, напомнящи спортните модели. Тук размерите и радиусите са доста различни. Дължината на ските се избира в зависимост от нивото на уменията и поставените цели. Например много напреднали скиори използват подобни модели с дължина 175-185 см за каране в планината със страничен радиус 17-20 метра.
СУПЕР-ГИГАНТСКИ СЛАЛОМ (SG)
Super G е най-младата дисциплина в алпийските ски, чийто първи стартове се състояха на Олимпийските игри през 1988 г. в Калгари, Канада. Скоростта, разликата във височината и разстоянието между вратите тук са по-големи, отколкото в гигантския слалом, но по-малки в сравнение със спускането. От друга страна вратите се поставят с по-малки интервали между тях, което прави по-труден чистия завой, а скоростите достигат до 120-130 км/ч. Истинското зрелище в тази дисциплина са скоковете при високи скорости с резки промени в релефа.
Ските за SG са по-къси (в сравнение с тези при спускането) - поне 210 см за мъжете и 205 см за жените, а страничният радиус съответно е 45 и 40 метра. Разбира се, тези изисквания се прилагат само за състезания при възрастни от световната купа. За любители, ветерани или юноши пистите са по-лесни, а ските са по-къси. Например, за да участвате в състезания от категорията “мастърс”, е достатъчно ските ви да са по-дълги от 185 см. Ските SG са трудни за намиране в магазините, тъй като ги ползват само професионалните спортисти.
СПУСКАНЕ (DH)
Downhill е най-зрелищната дисциплина в алпийските ски. Пистите са много дълги, разликата във височината между старта и финала е максимална, а разстоянието между вратите обикновено надвишава 50 метра. Скоростта е около 140 км/ч и скоковете са от порядъка на 40 метра или повече. Контролирането при тези скорости изисква дълги ски под краката ви. Затова според FIS изискването за дължината на ските при жените е минимум 210 см, а за мъжете - (внимание!!!) 218 см. Минималният страничен радиус за мъжете е 50 метра. Разбира се, това е оборудване за спортисти от високо ниво, което ги прави изключително трудни за намиране в магазините.
КОМБИНАЦИЯ (ALPINE SKIING COMBINED)
Състезанията в комбинация позволяват да се открои най-универсалният скиор, който може успешно да се състезава в различни дисциплини. По-рано в “класическата” комбинация бяха включени два етапа за слалом и един спускане или супергигант. А еднодневните състезания, включващи един старт спускане и слалом, наричаха суперкомбинация.
Днес “класически” състезания не се провеждат, а супрекомбинацията се нарича просто комбинация и изглежда така: в първия етап всички състезатели стартират на пистата за спускане, а във втория се допускат само първите 30, които стартират в обратен ред. Т.е. състезанието приключва с преминаването на финалната права на лидера, а резултатите се сумират от сбора от тези два етапа.
ПАРАЛЕЛНО ОТБОРНО СЪСТЕЗАНИЕ (TEAM PARALLEL)
Тази дисциплина винаги привлича огромен брой зрители, тъй като състезателите стартират едновремнно по двойки, което често нагледно позволява победителят да бъде видян на момента. Паралелните състезания се провеждат в слалом и в гигантски слалом. Отборите се състоят от по двама мъже и две жени.
Спортните ски са предназначени за тренировки и състезания в конкретна дисциплина. Те се произвеждат по специални критерии, с помощта на специални машини и от майстори, а всеки чифт се контролира внимателно по много параметри. Но за участие на състезание изисквания и стандартите на FSI са строги и високи. Идеята е всички спортисти да се състезават в еднакви условия.
За обикновените скиори такива стандарти са прекалени, но въпреки техническото си съвършенство спортните ски са много популярни и сред тях. Изборът им обаче трябва да бъде съобразен с нивото на каране и условията. За леко каране поп писти в курорти не са препоръчителни, тъй като тясната им талия е доста чувствителна по склоновете, а високата усукваща мощност е също голямо предизвикателство за техниката на каране.
Ските от категотията “мастърс” са подходящи за състезания за ветерани и напреднали любители. Изискванията към тези модели са сериозни, но не толкова строги. Често те имат по-малка дължина и радиус, но по отношение на дизайна и на материалите притежват всички предимства на спортните ски. Следователно също не са много подходящи за курортите.
Така наречените любителски ски често се произвеждат в същия спортен дизайн, но се различават от горните две описани категории. Те не са предназначени за свръхвисоки скорости и натоварвания, и са по-взискателни към техниката на каране. За разлика от “спортните” модели са с по-малко агресивна геометрия и с не толкова твърд пълнеж, но по много характеристики се доближават до моделите за различните дисциплини. Любителските ски са създадени за каране за удоволствие в свободното време.
Любителските модели, вдъхновени от моделите за гигантски слалом, са идеални за добри скиори и за подготвени писти. Ските с къс радиус със слаломна геометрия са идеални за подобряване на техниката на каране, но и са подходящи за забавно карвинг приключение по късите писти.
Разбира се, тук не разглеждаме ските за скоростно спускане по специално подготвена писта - рекордът принадлежи на италианеца Иван Орегон и е от 255 км/ч. Свободният стил, включен в програмата на Олимпийските игри, също оставяме настрана. Сам по себе си той заслужава отделна статия.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Най-добрите универсални ски за планината
Задно обременяване в ските – трябва ли да се коригира?
