22/07/2021
“Добрият Горан, лошият Горан и смешният Горан” - това са трите изяви на Горан Иванишевич, които самият той определя в себе си. Всички тези различни версии се миксират в играч левичар с един от най-опустошителните сервиси на всички времена. Откакто прееди 20 години спечели Wimbledon (2001), Иванишевич е останал и същият, но и е променил широката гама от емоции и експлозивност, с които е познат.
През 2000 г беше изпаднал до No.125 (след контузия в рамото), но промяната в тренировките го изведе на върха.
“Когато сте No.125, не очаквате нищо, а просто искате да усетите тревата на турнира. Но през уикенда преди Wimbledon всъщност се почувствах много добре. Играх с HEAD Prestige, която имаше специфичен звук, като ударях сервиса силно. Всеки, който играе с тази ракета, знае за този звук. Приятелят ми, с когото тренирах в този ден, Ненад Зимонич, го чу, аз също. И тогава започнахме да се шегуваме, че благодарение на него може би ще успея да спечеля няколко кръга.”
Иванишевич добавя: ”Всъщност това беше съдба. На финала аз играх зле, но Патрик (Рафтър) игра още по-зле. Аз бях нервен, но той също. За четири дни (финалът е прекъсван неколкократно заради дъжд и продължава няколко дни) се случиха много странни нещо. Имам чувството, че някой отгоре играеше ходовете ми.”
Но този турнир е крайъгълният камък в кариерата му, в който взима своята 22-ра и последна титла. След това започва голямата му кариера на треньор на водещи състезатели като Марин Чилич, Томаш Бердих, Милош Раонич и сега на Новак Джокович.
Припомняйки, че Новак е имал велики треньори като Мариан Вайда и Борис Бекер, Иванишевич всъщност обяснява собствената си философия за това как да помогне на играч, който има исторически победи и високи амбиции. Според него треньорите разчитат на прекалено много данни, но пренебрегват полезната стратегическа информация.
“Не че не обичам статистиката, но понякога прекаляват с нея. Опростяването е по-добро и по-лесно за играча, който и без това има достатъчно задачи на корта. Новак е перфекционист - това, което днес е добре за него, утре няма да бъде. Така че винаги трябва да търсим начин да подобряваме нещата. Аз присбособявам статистиката по свой начин, за да я представя на Новак.”
Иванишевич уважава предишните треньори на Джокович, но казва: “Има нещо, което за мен е по-лесно отколкото за останалите - Балканите. За да разберете хората от Балканите, трябва да сте един от тях. Ние говорим на един и същ език.”
За честта да бъде избран да влезе в “Залата на славата” на тениса, Иванишевич казва: “Все още съм треньор и все още съм в света на тениса, но моята история като играч завършва с тази чест. Понякога все още не осъзнавам какво съм постигнал. Винаги съм си мислел, че мога да постигна и повече, и със сигурност бих могъл. Но ме подреждат редом с невероятни имена и хора, стоя редом до велики шампиони и се чувствам прекрасно от този факт.”
Иванишевич отдава заслуженото и на баща си, който е бил професор, но е прекъснал кариерата си, за да бъде редом до сина си: “Аз съм в “Залата на славата”, защото той винаги е бил до мен, подкрепял ме е и ме е съветвал. Отдавам заслугата на него и на семейството ми.”
По време на церемонията за приемането си в “Залата на славата”, Горан изнесе емоционална реч, в която специално благодари на родителите си: "Майка и татко - няма как да ви благодаря достатъчно, няма достатъчно думи, които да опишат всичко, което направихте за мен. Ако трябваше отново да поема по този път, пак бих ви избрал за свои майка и баща, за да го извървим заедно още веднъж. Обичам ви и ви благодаря за всичко.”
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Александър Куприн - най-важният треньор за Аслан Карацев
