Често казват, че вратарите са различна порода от останалите играчи във футболния отбор. И е вярно.
На практика те сякаш упражняват друг вид спорт. Ролята на вратаря е много по-различна от тази на полевия играч.
Първо, и най-очевидното, обикновените полеви играчи могат да използват само краката си. В собственото си наказателно поле вратарите имат възможност да използват и ръцете си. Следователно арсеналът на вратарите им дава повече възможност да боравят с топката в сравнение с останалите на футболния терен.
Разбира се, владеенето на топката, умението за точен пас, необходимостта от поддържането на отлична физическа форма - всичко това е валидно както за играчите на терена, така и за вратарите във футбола. Но правилата, отговорностите, режимът на тренировка, физическите характеристики, типичният възрастов диапазон и дори мисленето на вратарите са значително различни. Вратарят тренира, играе и живее по своите вратарски правла и закони.
Много вратарски умения и техники са подобни на тези, използвани от спортистите в баскетбола, хандабала, ръгбито и американския футбол. Скоростта и ловкостта на вратаря са сравними с тези на състезателя по тенис на маса. Има ли смисъл да споменаваме и ролята на перфектните вратарски ръкавици REUSCH, допълващи уменията?!
Вратарят има много широк спектър от умения. Това е футбол… плюс много повече. Ето защо позицията на вратар е една от най-трудните за изучаване.
САМОТЕН ИГРАЧ
Вратарят е почти винаги сам. По време на тренировката той се “сражава” срещу съотборниците си чрез упражнения за удари. Вратарят практикува така собствената си игра, усъвършенства собствените си умения.
По време на мач вратарят е практически изолиран в собствената си половина на терена. Той изкарва много време сам, докато отборът му атакува. И ако отборът му вкара гол, в редки случаи има възможност да отпразнува промяната в резултата с близките полеви играчи.
И дори ако отборът е в защита, а вратарят е извършил невероятни спасявания, ако той направи само една грешка, става обект на специално внимание.
След финала той също е отделен от останалите - ако отборът обсъжда добрите и лошите моменти в играта, вратарят анализира собствената си игра. За разлика от него, полевите играчи могат да си позовлят да се посмеят над собствените си грешки или лошия си късмет. Вратарят е лишен от такъв лукс.
За вратаря е важно да съчетава качества като независимост и контрол. Трябва да бъде балансирано интровертен по отношение на отбора си, за да остане все пак напълно интегриран в него. Да бъдеш вратар означава да предизвикваш себе си.
РАЗЛИЧНО МИСЛЕНЕ
Ролята на вратаря привлича определени “типажи”. Варатарят влиза на терена не за лична слава, а за отбора. Успехът на вратаря се измерва не с отбелязани голове срещу противниците, а с брой спасявания, направени за неговия отбор.
Не всеки, който обича футбола, е готов да се откаже да вкарва голове. Вратар - това е безкористна позиция и отношение, което привлича играчи с благородство и решителност в характера.
Много треньори споделят, че вратарите са най-високо образованите, най-отдадени и най-високоразвити играчи в отбора. Това не е изненадващо. Характерни черти на вратаря са вниманието, концентрацията, силата на характера, отдадеността и целеустремеността.
Да бъдеш вратар означава да разбереш и да приемеш, че си различен.