04/10/2020
По-голямата част от титлите си Новак Джокович печели на твърд корт, на който се приема, че е кралят в историята на тениса. Една от причините за това му титулуване са движенията му. А едно от основните му движения е плъзгането.
Един от специалистите в тениса Матю Уилис в своя аналитичен блог The Racquet показва как това движение промени съвременния тенис. Тук преразказваме основните моменти.
Плъзгането отдавна се използва на червен корт, но на твърд е неспецифично заради същността на повърхността (която е по-скоро противоплъзгаща) и се наложи едва през последните 10-15 години.
Същността на плъзгането е в това, че играчът изпълнява едновременно две действия: удря топката и забавя. Тъй като движенията в тениса се характеризират с постоянни спирания и смени на посоката, комбинирането им е предимство. И трикът не е дори в самия акт на приплъзгване, а в това, че ви позволява не да приближавате топката, а да отскачате към нея.
Традиционно на твърд корт спирането се е извършвало чрез серия от малки стъпки, по време на които играчът прехвърля тежестта си и след това се връща към средата на корта. Още през 80-те се появяват тенисисти, които използват приплъзването, но забавянето се осъществяваше едва след удара на топката. Тази техника се използва и днес.
Но през последните 15-тина години играчите са усвоили умението с един широк разкрач да летят до топката, да ударят и едновременно да забавят.
Една от първите, които го правят, е Ким Клайстерс. На въпроса планира ли след завръщането си в тениса на 36-годишна възраст да продължава да прави шпагати, тя отговаря: “За първи път направих шпагат след приплъзване по време на тренировка. Не го очаквах и не съм го планирала. Всички напрегнато си поехме дъх, а треньорите ми просто се разсмяха. Не мисля да го правя често.”
Приплъзването става модерно и в мъжките турнири, където Джокович и Надал го извеждат на следващо ниво. В хода на кариерата си Федерер започна да използва подобна техника при удар отдясно. В играта на младите играчи като Циципас, Зверев и Хуркач приплъзгането стана задължително.
Благодарение на тази техника Джокович например е в състояние да извършва удари, които се получават благодарение на това, че в момента на приплъзването, той успява да запази равновесие, да обърне тялото си и да генерира сила и посока. В този момент той удря и със съзнанието си.
Обърнете внимание на посоката на краката - те вече са обърнати към средата на корта. Едва ударил топката, той вече е готов да се върне в центъра.
В крайна сметка атлетичните тенисисти умеят, първо - да правят пробиви от позиция, в която по-рано са се извършвали само отбраняващи удари, и второ - да върнат топки, които по-рано са се смятали за невъзможни, и за рекордно време да се върнат в центъра.
Тенисистите се научиха да използват движенията, за да “подчинят” настилката, да балансират позицията си, да печелят топки и да удължават разиграването. Играчите в миналото просто не са разполагали с нужния арсенал (леки композитни ракети с изкуствен кордаж, които улесняват контрола над топката) и условия (играеха на по-бързи кортове с по-малък отскок), за да работят върху развитие на движенията си. Днес условията улесняват подобряването и развитието на техниките и намаляват натоварването на ставите.
Но колкото и модифицирана да е настилката на твърдия корт и колкото и разпространено да става приплъзгането по него, той все още изисква изключителна ловкост, необходима за игра на най-високо ниво.
