01/07/2020
Представи се с две думи...! J
Казвам се Нестор Йонков на 34г. от София, занимавам се търговско оборудване и фискална техника, но “болестта” ми се казва ски… а моят лек е планината и ските HEAD!
За какво най-често се отбиваш до SportStation?
За всичко, свързано с екипировката ми, както и тази на моето семейството и приятели. Нерядко имам объркани приятели, които карат с други марки, оплаквайки се от какво ли не, свързано с екипировката и лошия й подбор… А аз, с помощта на екипа на SPORT STATION, ги вкарваме в правият път.
Коя е най-ценната ти покупка за сезона от тук?
О, всичко, което карам с марката HEAD, e ценно за мен, макар че си редуцирах чифтовете, с които карам, до само 6. Но да кажем състезателните модели I SL RD, I SPEED PRO, I RALLY. Имам подходящ чифт за всяко настроение и терен, но 2-та ми фаворита са SL RD и I.speed pro за твърда писта. Това са ските, които ми подаряват най-голямо удоволствие и наслада от карането. За по-лежерно каране в по-неблагоприятни условия се радвам изключително много на универсалния модел I RALLY от серията SuperShape. Това са превъзходни ски за лежерно каране, но и не само - изключително подходящи, както за професионалисти, така и за любители, желаещи да изпитат удоволствието от карвинг завоите, но с по-малко натоварване. Ски като I SPEED PRO, I SL RD, I GS RD PRO, I GS RD искат доста повече физическо усилие за разлика от серията SuperShape.
Кое е първото, което си представяш, като чуеш HEAD?
Мен върху любимите ски, слънце, студ, „вафли“ и празна писта, на която правя рисунки с най-добрите ски HEAD. Неслучайно и хаштагът върху якето ми от отбора, от който съм част, е: #HEADmaster
Как избираш ски и кога решаваш, че трябва да ги смениш?
Честно казано, постоянно. Когато тествам някоя ска и ми хареса, аз просто я взимам. Всяка ска, дори еднакъв модел в различна година, ми дава различно усещане върху снега. Имам няколко любими чифта от по-стари колекции, на които си пазя кантовете като очите и не искам да се разделям с тях… Защото са просто уникални - те са моите ски !
Някои неща трудно се обясняват с думи, трябва да ги усетиш ! Аз съм изключително взискателен към материала, който ми е на краката и към това как е подготвен. Но, за да изпиташ това невероятно усещане, когато карвираш, не трябва да има компромиси! Когато екипировката ти дава нужната сигурност и стабилност, усещането е неповторимо. При ските HEAD компромис няма, няма момент, който да ти дава и капка несигурност. Но за целта е нужно и собственикът да се грижи подобаващо за тях ! Както високите очаквания и изисквания към материала, така и грижата за него трябва да е реципрочна.
Как избираш ръкавици и колко чифта имаш?
Имам 2 чифта ръкавици, но може да се каже, че аз съм разсипник на ръкавици. Заради начина ми на каране, ако не е най-доброто, здраво и качествено изделие, то не изкарва и 1 месец при мен. Карам със състезателен REUSCH GS и това е ръкавица, която изкарва повече от 2 сезона при мен. Карал съм и със състезателни ръкавици на други производители, максималният период е 1 сезон.
Колко пъти на сезон стигаш до пистата?
За мен е провал на сезона, ако карам под 45-50 дни в сезона. Ако мога. ще съм всеки ден на пистата. Старая се няколко седмици поне да карам в чужбина. Условията в България стават все по-неблагоприятни. Надявам се това да се промени и със сигурност да се увеличат и дните ми по родните ни курорти.
Какъв е типичният ти ден на пистата?
Задължително започва много рано сутрин! Обикновено сме първи на лифтовете и си взимаме своето, докато няма много хора. Мога да кажа, че с годините се укротих и станах по-разумeн. Тук е много трудно човек да се отпусне на 100% и да вземе на 100% това, от което има нужна. Курортите ни са пренаселени, а хората са изключително недисциплинирани и необразовани в планината. Карат изключително рисково, без нужните умения, а това ме демотивира и затова гледаме рано сутрин да си вземем своите 1-2 часа истинско каране. В чужбина и мястото, в което впрочем съм влюбен - там е друго нещо. Там започваме пак от много рано - здраво каране до към 10-11 ч., следва кафе, втора закуска, после караме пак до 13 часа, следва обяд... някое бомбардино малко фън и продължаваме лежерно до 16 ч. Тогава се чувствам жив! А най-хубаво е, когато всичко това е споделено с приятели и семейството! Както се казва, така мога да живея и 1000 години.
Спазваш ли етичния код на скиора?
Да, това за мен е нещо изключително важно. Така възпитавам и моето дете и наливам акъл и на хората около мен, ако видя че нещо се отпускат прекалено. Изключително важно е като при шофирането, тук са по-малко правилата, но са също толкова важни, за да запазиш своето здраве и това на другите. Бил съм свидетел на много инциденти, а аз съм бил потърпевш от такива, които не спазват няколкото основни и прости правила, когато са на пистата. Много е важно хората, когато се качват било то на ски или на борд, да бъдат отговорни, да мислят и да внимават. Ако се качват за пръв път, задължително квалифициран учител, който да ги научи освен на умения в даденият спорт, също и да ги запознае с правилата и как да бъдат отговорни на пистата. Удоволствието няма да се промени, но по този начин ще можем да му се наслаждаваме много по-дълго време.
Какъв е първият ти спомен на сняг като дете?
На 3 години ми подариха първите пластмасови ски за коледа, бяха бели и приличаха на мини ски, пластмасови с автомат наподобяващ „кандахар“. Опитът с тези ски беше много мъчителен и трагичен, това се случи на Мальовица. До ден днешен ми е изключително ярък споменът от тези няколко часа на ските за пръв път. Някои хора се чудят как си спомням всички детайли от тогава, хората, които са били там преди повече от 30 години. Първите 2 опита на наклончето пред хижата на Академик (мисля, че така се казваше тогава) бяха отчайващи, но забавни. Тогава баща ми ми взе първите ски под наем от там и така тръгна моята любов към ските та до ден днешен, от пистите на Мальовица.
Какъв е най-важният съвет за карането, който си получавал?
Най-важен не мога да преценя кой е, но се научих да слушам и до ден днешен попивам ценни съвети, крада знания от по-знаещите от мен, интересувам се и чета. Но за съвет не мога да кажа. Имам хора които са авторитети за мен в ските и постоянно аз самият търся съвети от тях. Старая се да се усъвършенствам до ден днешен.
С какво заменяш адреналина на пистата, когато си в града?
Честно казано нямам с какво, по-скоро тогава гледам да се откъсна от ежедневието, от рутината и да си почивам на тихо място.
Ако не бяха ските, кой спорт щеше да е твоят?
О, опитвал съм много спортове… Аз съм бивш плувец, като дете многократно съм участвал на регионални, републикански и т.н. състезания до юноши старша възраст, паралелно с това започнах да играя хандбал, по който се запалих, гледайки от прозореца по-малки деца от мен как тренираха на плаца в училище и така играх след това 5 години в НСА, като с отбора станахме няколко пъти републикански и вице-републикански шампиони. Друг спорт, който практикувах само в училище, беше волейбола. И до ден днешен той ми остана спорт, който продължавам да практикувам на плажа с приятели, дори и на пистата. Тъй като една част от компанията ми, ски компанията са професионални волейболисти, а някои от тях легенди от близкото минало, златни момчета като Евгени Иванов – Пушката. Та общо взето това другите ми любими три спорта.
Сподели последния си най-ярък спомен от пистата?
Последният ми най-ярък спомен е отпреди 2 месеца в Италия с едно много талантливо дете, Атанас Петров, който е син на легендите ни в сноуборда Мария Димова и Атанас Петров. Той в момента жъне огромни успехи в Италия и на международната сцена. Тази години с последен номер влезе в топ 10 на световното първенство за деца. Атанас Петров също кара с HEAD. Та с това талантливо дете прекарах най-хубавия ми ден на ските от много време на сам. След едно негово състезание в един прекрасен, студен и много слънчев ден, с невероятно добре подготвени писти направихме такова каране цял ден, каквото не бях правил дълго време. Изключително удоволствие е да наблюдаваш и да караш редом до едно толкова талантливо 13-годишно дете!
