01/07/2020
Умилително е да наблюдаваме как децата в шарените си гащеризони се суетят по пистите – някои на две, други на три... Това е оптимистично начало на енда история, която обаче никой не знае как ще завърши. Желае ли вашето дете да се занимава, готово ли е за това, сега ли е моментът? Преди да се насочите към секцията с каски и обувки, открийте отговорите на тези въпроси. Тогава всичко ще се окаже най-доброто както за детето, така и за вас. И няма никакво значение дали ските ще се превърнат в професионален спорт или в любимо хоби за цял живот.
Кой наистина иска да се научи да кара ски?
Ските са дългосрочен и скъп проект, затова подлагайте на проверка всеки етап от усвояването им. В повечето случаи инициативата идва от родителите. В крайна сметка детето, особено когато е много малко, не разбира какво е това спорт. За него на първо място е добрата (или лоша) компания, интересният (или скучен) преподавател, възможността да се спуска (или да тъпче на едно място). Ако предлагате на детето ново забавление, запомнете: по принцип това е ваше желание и ваша инициатива.
Твърдението, че в децата си искаме да видим въплатени нашите собствени мечти и стремежи, е старо като света. Не го забравяйте, когато насила „влачите“ тригодишната си дъщеря на тренировки и мечтаете за медали и купи. Опитните треньори не препоръчват принудата. Ако не го спечелите от първия момент, опитайте отново следващата година. Само така няма да развалите впечатлението на детето от новото хоби.
Помнете, че прекрасните перспективи като боен дух, стегнато тяло, красиво каране на фона на величествени планини – те са само във вашата глава. Детето не може да си представи всичко това. Неговата мотивация е съвършено проста: да се спусне по хълма. Но, ако детето ви, след като е гледало по телевизията Олимпиадата, заяви, че иска да се начуи да кара ски, послушайте го. Има примери в живота, когато тези думи се потвърждават с действия. Чудесата са рядкост, но се случват. Опитните треньори казват: когато погледнете 10 години напред (необходимото време за култивиране на професионален скиор), тогава силното желание за тренировки е по-важно от координацията или вродените физически данни. Има ред случаи, в които упоритите деца изпреварват даровитите си съотборници.
Определете дали детето е готово за ски
Да закрепи върху себе си няколко килограма „боеприпаси“ и да се движи из заледените писти - до голяма степен това зависи от начина на живот на детето. Ако в семейството членовете се занимават с ралични спортове, най-вероятно е готово. Планинските ски изискват отлична координация и бърза реакция. Но това не е достатчъно – много физически развити деца, гъвкави и пластични, не могат да схванат тънкостите на работата с ръцете и краката. Други разбират, но не успяват да превърнат знанията си в движения. Изисква се доста добра връзка между мозъка и мускулите. На първата тренировка треньорът често дава задача на децата да поиграят футбол. Ритането на топката до голяма степен е показател за работата със ските. Ако 3-4 годишното ви дете все още не се е качвало на велосипед например, първото му качване на ски ще бъде сложно.
Друг важен показател за готовността за ските е отношението към реда, как се държи детето в ежедневието. Дори и да не е най-физически развитото или най-талантливото дете, приученото към дисциплина дете може да постигне много.
За оптимална възраст, в която да стартирате със ски обучението на детето, се приема 5-8 години. На 5 години детето вече е в състояние да издържи час урок, без да се уморява или да замръзва. По правило децата на тази възраст имат и достатъчно здрави крака, за да носят тежките обувки и ски, както и силни ръце – за да се държат на влека. Петгодишните по-бързо усвояват информация, обикновено в тях се събужда желание и жажда да се съревновават с връстниците си и да печелят. Освен това, никак маловажно, доста по-лесно е за родителите да им намерят подходящи обувки и ски.
За тригодишните всичко това е доста по-трудно. За тях най-добрият урок е от 30 минути – оставете го да се спуска по лек наклон в права линия. Особено ентусиазираните и физически силни са готови да издържат и 40 минути, но това е максимумът. С течение на времето този ранен интерес може да ги изведе с едни гърди пред връстниците им, които са се качили на ските по-късно.
Комерсиалните инструктори, които водят частни уроци, няма да откажат да поемат и 2-годишните, но те по-скоро няма да пожелаят да се учат без мама. Така или иначе след 20 минути ще се уморят и ще им стане студено. Физическата издръжливост е важна на всяка цена, но сериозната подготовка започва на 10 години, когато малките скиори преминават от къси спускания към дълги склонове.
Помнете, че по природа децата имат различен състав на мускулните влакна, така че с физическата подготовка трябва да се работи много внимателно. Неадекватното натоварване по време на тренировки е свързано с последващи мускулни болки, в частност на коленете и дори на сърцето.
Обърнете внимание и на естесвената издръжливост на детето. Изявеният спринтьор може да бъде успешен на къси разстояния, но дори при добра техника, ще му бъде сложно на дълги дистанции. Издръжливостта може да се развие чрез обучение и тренировки, но глобално да се подобри този показател е невъзможно.
Професия или хоби?
Трудно е от самото начало да определите дали детето се занимава със ските заради забавлението или целите му са да стане състезател. За да решите този въпрос, отделете време. Дайте време на детето и на себе си. Потенциалните качества на професионален спортист може да се забележат едва на 14 години, когато тялото започва да натежава (изключително важна е тежестта при завиването). Изглежда, че времето ви осигурява спокойствие да мислите, но има и обратна страна. Ако сте започнали с тренировките на детето на 6-годишна възраст, тогава имате пред себе си цяло десетилетие, в което трябва да направите така, че да не му омръзне този спорт, да поддържате интереса му по различни начини, да направите така, че да не се умори от този спорт генерално. Случва се 9-годишните „шампиони“ да се „отказват“ на 13 и да показват доста занижени резултати. За да не се умори от монотонността, добре е детето да се занимава паралелно и с други спортове или интересни за него хобита, които да го отвличат. Ето една от причините от десетки и стотици „шампиони“ сред 9-годишните до постижения на 16 да „оцелеят“ малцина.
Парти или конкуренция
Планинските ски не са като футбола. Но вълнението и конкуренцията в тях са изключително важни. Индивидуалните уроци обикновено са скъпи и за детето са скучни. Уверете се, че детето е достатъчно зряло за групови занимания и се чувства комфортно под ръководството на друг човек. Родители-скиори твърдят, че прословутото стадно чувство особено в начална възраст върши много добра работа.
Ако искате да запознаете детето си със ските възможно най-рано, първоначално е добре да се насочите към индивидуални уроци. За тригодишните деца е трудно да се следи работата им в група, особено докато не свикнат сами да се оправят с екипировката. Индивидуалните уроци от своя страна са по-скучни от груповите и лесно може да се загуби интересът.
Щом се убедите, че детето ви е готово да опита, открийте най-близката писта с инструктори и групови тренировки и си пробвайте късмета. Не се опитвайте да се справите сами – сериозните спускания може да изплашат детето. Подарете му страст и забавление в карането, което ще се прехвърли и в отношението му към живота.
