11/09/2020
Помните Australian Open и тежкия въздух, който причиняваше задух в играчите. Жегата често е причина за спазми по време на игра. Но въпреки това, те задухът, спазмите и крампите не се считат за контузии.
Крампите по време на игра, придружени с болки в мускулите, могат да продължат до няколко минути. Понякога могат да изглеждат доста страховито.
През 2009-та Каролин Возняцки пада на корта в края на тричасова среща с Вера Звонарьова в ден с 30-градусова жега по време на финала на турнира в Доха. Подавайки победния си удар, изведнъж се хваща за крака, пада по гръб и започва да крещи от болка - причината е спазъм в краката й и в коремните й мускули. Въпреки това датската тенисистка през сълзи отиграва точката си за пробив и постига победа. Докато Возняцки лежи на корта, съдията й отправя предупреждения за загуба на време.
Звучи като жестокост, но това са част от правилата: крампите не са контузия. Причината е, че подобни конвулсии се приемат като липса на физическа подготовка, а не за нараняване. Но след припадъците на Муцока на US Open през 1995 г. правилата бяха променени и спазмите бяха признати за травми. Играчите получават право на медицинска почивка заради този проблем по всяко време. Докато през 2010-та съдиите започват да подозират, че състезателите твърде често злоупотребяват с почивките, за да си осигурят победа. Тогава правилата са променени отново.
Днес тенисистите не могат да получат медицинска почивка заради спазми и крампи, но могат да се възползват два пъти от физиотерапевт по време на мач, докато сменят страната на корта. Специалистът трябва само с допир да усети дали играчът е наранен или страда от спазъм или крампа. Но е ясно, че заключението му би било доста субективно. Така че все още продължава да се спекулира с припадъците и конвулсиите по време на мач и нуждата от медицинска помощ.
Причината за пристъпите?
Този въпрос тревожи тенисистите от почти 100 години. Още през 1929 г. британецът Бъни Остин се оттегля от мача за купа Дейвис заради спазми още в първия сет, като бил сигурен, че те били причинени от дългите фланелени панталони, с които всички играят тогава. Остин усетил, че краката му стават твърде мокри.
През 1931 г. той отрязва панталоните и по този начин създава тенис шортите. През 1947 г. американецът Джак Крамър за първи път се появява с тях на турнира Уимбълдън, като на финала играе с тази нова визия пред краля и кралицата на Великобритания.
От онези времена до днес разбирането за това как се появяват припадъците и спазмите се развива, но основната теория за тяхното възникване все още е свързана с топлината, което води до дисбаланс на електролитите в тялото. Основният охлаждащ механизъм на тялото е изпотяването. Когато се потим, организмът губи течности и минерали. В резултат на това клетките се намират в неблагоприятни условия, а те контролират мускулните контракции и това води до тяхната спонтанна активност.
Днес съществува и още една хипотеза - че умората води до нарушен нервно-мускулен контрол. Схемата изглежда по подобен начинн:
Топлината е една от причините за мускулната умора и в тази хипотеза. Така че 2-3-4-5-часовите тенис мачове представляват огромно натоварване и със сигурност създава идеални условия за крампи и припадъци.
Как да се справите с тях?
Един от най-уважаваните треньори в тениса Джил Рейс (благодарение на когото Андре Агаси играе до 36-годишна възраст) казва: “Според мен не може да се помогне на играч с крампи - просто тялото изпраща спешни сигнали.” Следователно основната задача е не да се спрат, а да бъдат предотвратени подобни спазми. Съветите в това отношение са банални и проверени с времето:
Познат метод за справяне с крампите е солта - някои тенисисти споделят, че редовната комнсумация на туршия помага за възстановяването на електролитния баланс. Но учените алармират, че солените напитки всъщност не възстановяват електролитния баланс, а предизвикват рефлекс в устата, който “казва” на тялото да спре спазмите.
