01/01/2021
Една от най-хипнотизиращите гледки за човешките очи е тази на заснежените девствени склонове и планински върхове. В недокоснатите снежни повърхности има неустоима магия за скиори и сноубордисти - освен красотата на планината, те виждат мислените линии на спускане, снежен “дим”, извисяване над върховете на дърветата и “гмуркане” в тесни коридори, криволичейки между стволовете на дърветата в предчувствие на предстоящ свободен полет.
Защо днес толкова много са желаещите да бъдат фрирайдъри?
В повечето случаи причина за това е обичайното любопитство, отегчението от познатите писти, но да се занимаваш сериозно със свободно каране в повечето случаи е наистина страшно и завършва често с няколко минути истинска радост от каране в пудрата. Това е етапът, който не крие опасности от особени последици. Такъв е случаят на безобидните опитни сноубордисти или скиори, решили да станат фрирайдъри. Дали заради приятели, дали заради реклами или популярни видеа, дали заради красотата на зимните планини… все някога ще усетите този порив. Най-добре е стартът ви да е с професионалист, който да ви помогне с усвояването на техниката и на правилата за безопасно каране. Ако след първото ви салто не ви налегнат мисли като “това не е за мен”, а започнете сериозно да се самообразовате, да повишавате нивото на техниката си, да изучавате лавините и изискванията за обща безопасност - 50% от пътя ви към фрирайд карането сте го минали. От вас ще стане фрирайдър.
Доста безобиден на пръв поглед, но изключително опасен знак е склонността към самостоятелно изкачване и спускане от всякакъв вид височини (или готовността за пътуване с всякакъв вид транспорт до съответното място). Ако човек е склонен да върви през сняг до кръста час-два заради едно спускане, той е сериозно увлечен. И дори и липса на подходящо оборудване или съмишленици, няма да му попречи да тръгне по този “хлъзгав път”. Да харчите всичките си пари за билети, екипировка, оборудване, да се поддавате на хипер ентусизаъм заради 20 минути адреналин, граничи с пристрастеност.
Какво е необходимо за да станете фрирайдър?
Както казват инструкторите, в карането на ски/сноуборд има по четири различни техники. И извън пистите се ползват всички в зависимост от терена. Извън пистата на практика няма равна повърхност и там, където снежната покривка изглежда равна, всъщност може да се крият ями, ровове, малки хълмове, снежни препятствия, дълбок сняг и др. Това изисква бързо да преминете от една техника към друга.
За да отработите необходимите техники:
Придобийте техниката
За да се научите да карате добре - трябва да карате. Затова никакви видеа или статии няма да заместят постоянното каране в реални условия. В повечето ски курорти съществуват достатъчно безопасни зони за фрирайд - междупистови пространства, неизползвани пътеки, горски проходи и т. н. Там е идеалното място за практикуване, тъй като последствията няма да са от тежък характер. Докато в неконтролираните райони всяка необработена “дреболия” може да ви струва здравето или дори живота.
Инструкторът няма да ви научи на фрирайд техники. Но може да "откраднете” от него стратегията за преминаване през опасни склонове или как да консумирате адреналина при максимална отговорност. Фрирайдът е немислимо без надежден екип. Но ако нямате такива приятели, тогава водачът е вариант.
Самостоятелният прогрес в чист вид е нереален. Твърде много време и труд трябва да отделите и пак напредъкът ви ще бъде бавен. Карането с по-опитни хора е друг въпрос. Това помага макар и не толкова бързо, колкото карането с добър инструктор и осъзнатото придобиване на знания и умения.
Лекциите и краткосрочните курсове за лавинна опасност са задължително условие за фрирайд, както и организация на спасителни акции. Това знание помага при избора на място за каране и стратегия за каране.
Умение да карате в група
За добро или лошо няма соло фрирайдъри. Те, разбира се, съществуват, но живеят в голям риск. Дори банално натъртване на крак може да бъде фатално за човек, който няма помощта на приятелите си. Понякога може да срещнете самотен фрирайдър в планините, но това най-често е водач или такъв, който познава всяка бабуна наизуст. Карането в група обаче е подчинено на определение правила.
Нивото на всички в групата трябва да е приблизително еднакво, което означава, че на такива събития не се канят красиви момичета за забава. Освен това на всички ще им бъде неудобно - на опитните да ви изчакват на всяка крачка, а на вас - да бързате скапани от умора и да допускате куп ненужни грешки. Слушайте най-опитния в групата - без обиди, без спорове, без излишни въпроси. А в планината - това е дори закон. Темпото и маршрутът в групата се избират съобразно нивото на най-неопитния член. Ако поне един се страхува да се спусне по склона, изберете друг склон.
Не карайте с непознати. Уверете се, че сте в добра компания. Не разчитайте на хора, които виждате за първи път. Но никога не тръгвайте сами. Отнасяйте се с уважение към планината. Само тогава тя ще ви приеме и ще ви даде всички съкровища, които няма да можете да изчерпате за целия си живот.
