01/07/2020
Протестите срещу расизма и полицейския произвол в САЩ достигнаха и до други страни като Япония и дори до Сирия. В Европа американското движение започна процес на преосмисляне на колониалното минало. Във Великобритания бе разрушен паметник на бристолския търговец на роби и филантроп Едуард Колстън. Върху паметника на Уинстън Чърчил пък бе изписана думата „расист“ заради нееднократните му изказвания за превъзходството на бялата раса над всички останали, а през 1937-ма е написал, че за преследването на евреите в Германия отчасти са виновни самите евреи.
Спортистите също изразяват позицията си по темата за расизма и по отношение на протестите и в това отношение тенисът се оказа в интересна ситуация. Тъй като играчите се представят предимно в САЩ, откъдето печелят и най-много, все пак от тях се изисква реакция и подкрепа. Но повечето топтенисисти не са тясно запознати с политиката, не са американци и за социалните проблеми в Америка знаят съвсем малко. В резултат на това им е трудно да направят смислено изявление и им остава да участват във флашмоб изяви. Но в този случай отново са критикувани, че не заявяват ясна позиция. Например много от водещите играчи се включиха във флашмоба #blackouttuesday и публикуваха черни квадрати в своите социални мрежи, като в този ден не публикуваха нищо повече в профилите си. Други ограничиха публикациите си, спонсорирани от транснационални компании, но подобни хуманистични позиции изглеждат несигурни.
Рафаел Надал бе един от не многото, изказал се подробно по темата, но мнението му не се хареса на мнозинството. Той заяви, че „всички нормални хора са против расизма, но уличните бунтове и погроми не са начин за протест.“ Ситуацията се влоши от факта, че под черния квадрат в неговия Twitter бяха публикувани връзки към организации, помагащи на протестиращите, които след това бяха скрити. Това отново провокира отрицателна реакция.
В коментарите под черния квадрат в Instagram профила на Роджър Федерер (чийто благотворителен фонд е инвестирал стотици милиони долара в африкански училища) също били публикувани връзки към същите организации, при това беше направено от клиентка на неговата мениджърска агенция Кори Гауф. 16-годишната американка през последните седмици се превърна в една от най-дейните борци за равенство и социална справедливост в тениса. Тя публикува 2-минутно видео, в което се обръща към полицаите с въпроса: „Аз ли съм следващата?“
Мария Шарапова коментира в своя профил, че 2-те минути, изкарани в гледане на видеото, са най-добрите за деня й. Между другото Шарапова в коментари на английски и на руски в собствения си Instagram профил обясни на недоволните си фенове, че лозунгът „Black lives matter” не означава, че само техните животи са важни.
Сред 10-те хиляди харесвания на видеообръщението на Гауф в Twitter е и това на Наоми Осака, която се оказа другото лице на протестите. Тя е японка, но баща й е тъмнокож, като самата Осака отдавна живее в САЩ, така че приема случващото се близко до нея. Малко преди влошаването на проблема, тя споделя, че й е писнало да мълчи и да се срамува. И първата й реакция логично е силна подкрепа на протестите. Осака шества с множеството на похода в Минеаполис, където стана убийството на Джордж Флойд, както и на протестите в Лос Анджелис. Освен това публикациите й в социалните мрежи са достатъчно войнствени. Например на един от коментаторите, които влизат в спор с нея, тя казва, че е неграмотен, а на друг, чиято профилна снимка е с риба, пожелава да бъде изяден от същата риба. Не пропуска и да напомни как японските комици се шегували с нея, че е твърде почерняла.
Но основното постижение на Осака е идеално формулираният й отговор до всички, които казват, че спортистите не трябва да влизат в политиката. „Не понасям, когато случайни хора казват, че спортистите са длъжни само да забавляват, а не да се намесват в политиката. Първо, това е право на всеки човек. Второ, защо вие да имате повече право да се изказвате отколкото аз?"
