Когато била съвсем млада Били Джийн Кинг (американска тенисистка от миналото, включена в Международната тенис зала на славата) още на първата си тренировка започнала с интерес да се запознава със системата на отчитането. Треньорът й изреждал поредността на точките: отначало идва 15, след това 30. Изведнъж тя казала: „А след това е 45, нали?“ Узнавайки, че следва 40, веднага възкликнала: „Що за странен вид спорт?“
Запитан за произхода на системата на отчитане, самият Андре Агаси казва: „Измислили са го, за да предизвикат разочарование у тези, които са решили да наистина да играят.“
Смята се, че системата за отчитане на точките в тениса е възникнала в средновековна Франция. Вероятно в миналото за изчисляване са използвали циферблат, разделен на четири части. Така стрелката на минутите указвала 15, 30, 45. Когато стигнела 60, геймът приключвал.
За да бъде елиминирана възможността за спечелване на играта с една точка и за да бъде по-интересна, се появява „deuce” („точно“). Самата дума произхожда от френската дума „deux” („две“).
Когато двамата играчи вземат по три точки, за победа трябвало да спечелят два пъти подред. Смята се, че именно поради тази причина 45 се е превърнало в 40: трябвало по някакъв начин точките да останат в циферблата, затова трите спечелени точки се преместили преди 5-тата минута, след това стрелката се премствала на 50, а след това на 60 и започвала нова игра.
Има и друга теория
Друга версия на системата на отчитане напомня на тази във френската игра жу-де-пом (старинна игра с топка, прототип на тениса, при която топката се прехвърля над мрежа или над въже, удряйки я с ракети, първоначално с бухалки). Между играчите и мрежата разстоянието било 45 фута. Ако подаващият вкара, тогава той се приближавал до мрежата на разстояние 15 фута. Забивайки трети път, играчът се премествал само на 10 фута.
Били Джийн Кинг твърдяла, че тенисът може да стане по-популярен, ако новите зрители разбирали по-добре правилата на играта, за да могат да изчисляват сами резултата. Затова тенис лигата World Team Tennis, организация, за която Кинг изиграла ключова роля, използва своя собствена система за отчитане: вместо 15, 30, 40 се използват 1, 2, 3.