02/09/2020
Определят сервиса като един от най-сложните удари в спорта. Към момента за най-мощен удар при сервис е признат този на Джон Иснър 252 км/ч. Разбираме колко е трудно да се приеме подобен удар! Затова подбрахме някои интересни факти за сервиса (особено при мъжете), които ще дадат по-голяма яснота.
Според изследване на The Guardian средната скорост на подаването на топката при мъжете е 200 км/ч. Като се вземе предвид забавянето след рикошета, от подаващия към приемащия топката лети средно 700 милисекунди. За това време може да мигнете два пъти.
Но понякога трябва да се действа още по-бързо. Например The Telegraph изчислява, че на финала на Уимбълдън 2016 Анди Мъри е взел сервиса на Милош Раонич (237 км/ч - най-бързото подаване на турнира) за 577 милисекунди. И спечелил!
Ако играчът реагира на топката, отнема 500 милисекунди само на мозъка да обработи информацията от очите. За още 25 милисекунди моторната област на кората на главния мозък изпраща сигнал към ръцете и краката. На професионалистите отнема около 150 милисекунди за замах - на обикновен човек това време ще му стигне само за да премести ракетата с няколко сантиметра. Следвайки този начин, ако следите топката, то за оценка на подаването ви остават около 25 милисекунди - много малко. Но трябва да имате предвид, че топката лети с такава скорост, че погледът може да я забележи едва след като пресече линията на мрежата. Затова общото време се съкращава до 400 милисекунди.
Малкълм Гладуел в книгата си “Проблясък. Силата на мигновените решения” пише, че в последните метър и половина от полета си топката е твърде близо до играча и лети твърде бързо, което я превръща в невидима. Така че е безполезно да следите топката - мозъкът няма време да обработи информацията и да изпрати необходимите сигнали по време на нейния полет.
Професионалистите не реагират на топката, а предвиждат накъде тя ще полети. За тази цел в мозъка има няколко отдела, отговарящи за наблюдението на движещи се обекти. Заедно те образуват мрежа, която отговаря за разпознаването на моделите на движение и предвиждането какво следва.
Ефективността на работата на тази мрежа при елитните спортисти е доказано в експеримент с Кристияно Роналдо. По време на експеримента към него е подадена топка под ъгъл, като в момента на полета на топката към главата му светлините се изключват. Португалецът все пак се оказва в нужната точка и забива. По същия начин футболните вратари предвиждат посоката на изстреляната към вратата топка по време на изпълнение на дузпа.
Точно това има предвид Андре Агаси, когато казва, че играе най-добре, когато не мисли, а чувства.
По време на друг експеримент се проследяват сакадите (бързите подскачащи движения на очите) при професионалните тенисисти, като по този начин става оценяването на всички фактори, които влияят на полета на топката и създават траектория, откриват точката, в която топката се насочва. По време на експеримента се проследяват накъде гледат очите на играчите и записите показват, че по-добрите играчи гледат бедрата, раменете и ръцете на съперника. В резултат на това предсказват по-добре полета на топката. А следващите с поглед предимно топката, не са могли да я проследят успешно.
Освен това топиграчите изучават внимателно противника преди мача. Но има и малко забележими признаци. Например Андре Агаси в автобиографията си пише, че Борис Бекер издавал посоката на подаване… чрез езика си: “Точно преди удар, той изплезва езика си и “показва” накъде се цели - като малка червена стрелка.”
За добро приемане и предугаждане на подаването, е нужна и физическа тренировка. За тази цел професионалистите използват няколко начина. Както при всяко подаване, техниката започва с изразяване с крака (малък подскок) в момента на контакт на топката на съперника с ракетата. Този отскок стратира движението и процеса на освобождаване на енергия. По време на полета “приемниците” разбират накъде лети топката, следователно приземявайки се, те пренасят тежестта на нужната страна.
Самият удар често се изпълнява с леко изменение в техниката, тъй като няма време за пълноценен замах. Затова играчите или просто замахват с ракетата и се стараят да подадат по възможно най-неудобен за съперника начин топката, или удрят, завъртайки бедрата, които вече са включени в отскока.
Новак Джокович приема втория сервис на Джон Иснър (203 км/ч) - Джокович се премества за посрещане още преди Иснър да е ударил. Краткото му движение го отвежда в неудобно за американеца място.
Изчислено е, че по-малко от 49% от разиграването приключва след подаването - съответно съдбата на повече от 60% се определя от начина на приемането на топката. На професионално ниво да се изпълни качествено е изключително сложно.
