24/09/2020
Според Световната здравна организация от 5-годишна възраст е важно детето да бъде физически активно поне 60 минути на ден.
За най-малките (2 -5 години) е подходящо плуването - занятия без структуриран план, а за децата между 6 и 9-годишна възраст - спорт, изискващ концентрация.
Избирайки спорт за детето ви, е важно да се съобразявате с възрастта му и особеностите на развитието на организма му. За най-малките е полезно плуването. Тактилните усещания за водата и нейното съпротивление помагат за образуването на нови невронни връзки, затова плуването може да подобри не само физическото развитие на детето (координация, баланс, мускулна маса), но и умственото (вербални умения и памет). Обучението по плуване в по-млада възраст повишава самоувереността. Според учените заниманията в група помагат за изграждането на навици и комфортно усещане в социални ситуации.
Освен това децата между 2 и 5 години са твърде малки за организирани спортове, така че започвайки в тази възраст, това не се отразява в дългосрочен план на спортните им постижения. В този период най-добре да не избиратре скъпоструващи, енергоемки и времеемки занимания - най-добре е то да скача на батут, да играе с топка или да тича.
Когато детето е на 6 години, координацията на движенията му става по-добра и следва указанията на треньора по-добре. Така във възрастта между 6 и 9 години е най-добре да се стартира с футбол или баскетбол, кънки на лед или ски, тенис или бойни изкуства. Според повечето специалисти децата не са готови за състезателни спортове, докато не навършат 8 години. Дотогава им е трудно да се справят със стреса, свързан с победата, както и със загубата, както и с факта, че съдия оценява уменията им.
Учените смятат, че внимателно контролираните тренировки с повишено натоварване може да започнат от 7-8 години и то ако детето само пожелае. “Балтиморския куршум” Майкъл Фелпс започва да тенира плуване на 7-годишна възраст. Но тъй като всяко правило има изключения Олимпийската шампионка по сноуборд на игрите през 2018-та Клои Ким се е качила за първи път на дъската на 4-годишна възраст и е спечелила първото си състезание, когато е била на 6 г.
За по-големите деца, ако нямат медицински ограничения, всеки спорт може да бъде полезен, упражняван по 60 минути на ден. Но ако между 11 и 15 години детето поиска да се занимава професионално със спорт, трябва да се вземе предвид индивидуалния талант и вида на спорта. Например за фигурно пързаляне ще бъде късно, но за колоездене може.
Концентрацията върху един вид спорт в детството не е особено полезна - колкото повече, толкова по-добре.
Ранното профилиране е основна тема в дискусиите около професионалния детски спорт. От една страна фокусирането само върху един спорт в ранна детска възраст изглежда разумно, ако детето иска да стане бъдещия Меси или Роналдо - тогава ще тренира само футбол и нищо друго (или най-много още един вид спорт). Но от друга страна специалистите твърдят, че фокусирането в детството върху един спорт носи повече минуси, отколкото плюсове. Рисковете включват повече наранявания, повишен психологически стрес и пълно отричане от спорта. Учените смятат, че подобно фокусиране може да доведе до емоционално прегаряне.
Моделът за ранното фокусиране върху един вид спорт се основава на изводите на шведския психолог Андрес Ериксон и неговата теория за 10-те хиляди часа. Тя е изведена след експеримент в Музикалната академия в Берлин, когато Ериксон и колегите му установили, че най-добрите студенти имали зад гърба си 10 000 часа практика до 20-годишна възраст. Добрите имали около 8000 часа практика, а средните - само 4000 часа. Въпреки че става дума за наблюдения изключително на цигулари в една единствена институция, концепцията за 10 000 часа започва да се прилага за всички видове умения, включително и за спорта.
Очевидно е, че схемата невинаги работи. И ако някой е висок 152 см, той трудно би станал NBA звезда, дори и да има 20 000 часа практика до 20-годишната си възраст. Т.е. прилагайки правилото за 10 000 часа, трябва да имаме предвид физическите характеристики, важни за повечето спортове, които трябва да бъдат оптимизирани и развивани чрез постоянна практика.
Например високият ръст е подходящ за баскетбол, плуване и тичане. Ако детето е с широки рамене, потенциално ще има талант в спортове с хвърляне, дърпане и удряне. Ако краката са дълги, то ще бяга бързо (ако има и тесни бедра, това означава, че ще изразходва по-малко енергия за контролирането на въртенето на таза). В този смисъл - ранната диверсификация - заниманията на детето с различни видове спорт - може да му помогне да се прервърне в елитен спортист. Освен физическото развитие, то може да избере вида спорт, който най-много му харесва и в който успява.
Важна е работата с психиката
Всички знаем, че спортът влияе отлично на психиката. Но професионалните тренировки в детска възраст са друго нещо. Макар и да съществуват данни, че при младите спортисти депресията е рядкост, то числото сред тях на такива с психически заболявания расте.
Два са аспектите, с които може да се работи поотделно или заедно:
Първият - нараняванията на главата, особено при висококонтактни спортове като футбол, тенис и бокс, увеличаващи риска от ментални увреждания.
Вторият - психическо натоварване и стрес, свързани с натиска от страна на треньора и родителите. Те намаляват мотивацията на детето и съответно се занижават спортните му постижения.
В крайна сметка какво да правите, ако искате детето ви да се развива в спорта?
Помнете, че не всяко дете, което има физически данни за отличен спортист, е предопределено да стане олимпийски шампион. Понякога късметът е всичко.
