01/07/2020
Тенис сезонът е факт, но без официални състезания. Липсват ни турнирите на клей, които са не само специална гледка, но и специално изживяване. Какво е специфичното на тази настилка, която превръща играта в особено зрелище?
Кой е измислил играта на червен корт?
Както и много други неща в тениса – британците. Многократните шампиони от „Уимбълдън“, братята Уилям и Ърнест Реншоу обичали да почиват в Кан. Затова те направили там корт с трева. Но скоро разбрали, че Южна Франция не е Англия и на горещото слънце тревата изсъхва бързо. След няколко години открили решението: започнали да стриват дефектните саксии от червена теракота и да разстилат праха по корта. Това ново покритие се превърнало в хит и в следващите години само в Кан били построени повече от 100 такива корта, които се оказали идеални за жегата. Имало само един проблем: естествената глина абсорбирала влагата лесно и тя изсъхвала твърде дълго след дъжд. През 1909 г. английска компания с френско име En Tout Cas разработила бързосъхнеща смес от натрошен кирпич и пясък. Скоро след това тя започнала да се използва и по кортовете в Италия и Испания, а след това и в САЩ.
За известен период клей бил основното покритие за тенис кортове и дори US Open се е провеждал три години само на такава настилка (1975-1977 г.). След това е изместен от синтетичния твърд корт – процесът продължава и днес. Причината е, че големите играчи трудно се адаптират към различните покрития по време на различните турнири, които са провеждат един след друг.
Кое му е особеното на клея?
Главното – бавна настилка е. Бързината на покритието е сложен индикатор, който се изчислява от два фактора: скорост и ъгъл на отскок. Глината добре поглъща мощните удари (експеримент на ITF показва, че губят 43% от скоростта си) и топката не отскача високо. Единственото изключение са линиите, които обикновено са от пластмаса. От тях отскокът обикновено е бърз и нисък, което пък понякога вбесява играчите.
Клеят може да бъде различен. Скоростта на покритието се променя в зависимост от сместа, която покрива площадката, и от количеството й. Например Мария Шарапова в автобиографията си отбелязва, че започва да играе тенис в Сочи на клей, но това не било покритие „като френската червена глина, а тъврд сив корт“.
В САЩ широко разпространен е зеленият клей, създаден от местен изобретател през 1928 г. Андре Агаси в автобиографията си пише: „До този момент бях играл само на зелен клей, който е по-бърз. А червеният е по-бавен, заради смесването му с пясък, което го прави и с по-неравна текстура.“
През 2012 г. в Мадрид експериментират със син клей, получен с добавяне на оцветител. В резултат се получила безумно красива повърхност на корта, но доста хлъзгава. Така че на следващата година червената глина била върната.
Клеят е естествено покритие, заради това реагира добре на всякакви климатични условия. В горещ и сух ден е твърд, тогава играта е бърза, а скоростта голяма. Но при лек дъжд или повишена влажност глината абсорбира влагата, става вискозна и по-бавна. „Тогава покритието поглъща и най-бързите удари“, според думите на Шарапова в автобиографията й.
Как се играе на клей?
Отново според Шарапова: „Това е покритие, за което са важни мобилността и търпението, които не са сред моите силни страни. След един от мачовете ми казах пред журналистите, че се чувствах като крава върху лед.“ Тенисистката изтъква ключовите характеристики. Клеят е хлъзгав, а особеностите на движенията влияят върху ставите. Има тенисисти, които отказват да играят на клей поради тази причина. За добро сцепление е нужно силно натоварване на бедрата.
Заради бавната скорост върху глината, търпението е особено важно качество. Помага и навикът да планирате играта. Клеят изисква по-добра физическа подготовка и способност за фокусиране, за да се удържи на продължително разиграване. Ето защо това е особено полезна настилка за млади играчи. През 2005-та австралийското тенис ръководство решило да построи повече клей кортове, за да развие тактическото мислене на младите играчи, да повиши нивото на мобилността им върху корта. Някои експерти свързват появата на новата вълна австралийски таланти именно с това решение.
Успехът на клей има своята особеност. Покритието дава висок отскок, което позволява на топката да излиза от зоната за комфортен удар (при повечето тенисисти тя започва на нивото на гърдите и завършва към средата на бедрата). В резултат съперникът или реагира по-слабо, или излиза твърде назад, за да отговори. Най-мощният топспин има Рафаел Надал. Кралята на клея е 10-кратен шампион на Ролан Гарос.
Според Агаси тенисът върху глина се отличава от всичко останало: „Играта става различна, тялото – също. Вместо да тичате в различните страни, вие се бавите, защото се плъзгате, протягате и танцувате. Познатите ви мускули играят спомагателна роля, а пасивните мускули преобладават.“ Може би затова много велики играчи така и не успяват да покорят тази настилка – като Пийт Сампрас, Борис Бекер, Джон Макенроу, Винъс Уилямс. Шарапова казва още: „Професионалистите, израснали на тази повърхност, усещат ритъма й, знаят как да се плъзгат и как да разиграват топката. Те играят прекрасно по време на дъжд, след дъжд, преди дъжд, което се случва поне веднъж по време на турнир.“ Агаси ги нарича „земни плъхове“ и казва, че такива са предимно италианци, испанци и латиноамериканци. Символът на еволюцията е Надал, който от краля на Париж се превърна в човека, който обира всички „Шлемове“. Най-успешната действаща тениситка на клей е Серена Уилямс.
Интересните „клей“ турнири
В Монте Карло е един от най-бавните глинени кортове. В Щутгарт е единственият турнир на глина, който се играе под покрив. Именно там Шарапова възобнови кариерата си след допинговата дисквалификация (а преди това всички участници в челната десетка получаваха Porsche). В Мадрид турнирът на глина винаги е съпроводен с доста блясък – девойките, които подават топката, са модели, а мъжете са красавци. В Рим около кортовете са разположени псевдокласически статуи от времето на Мусолини. Там почвата дори визуално изглежда по-тъмна, наситена, благородна. Най-скромният турнир от „Големия Шлем“ е „Ролан Гарос‘ в Париж. Комплексът се сичта за тесен според съвременните стандарти, а това е и единственият турнир, над който няма подвижен прибиращ се покрив.
