01/07/2020
Повечето скиори-любители, разбира се и професионалистите, поне веднъж в своя „ски-живот“ са чували термина „задно обременяване“. За много от инструкторите тази „грешка“ е от емблематично значение и коригирането й се превръща в рутина, тъй като тя се появява периодично – например при преход към по-сложни завои или към каране с по-висока скорост по стръмни склонове. Светът обаче не стои неподвижно, екипировката и геометрията на ските се променя, а професионалният спорт, в стремежа си към високи постижения, ражда нови техники, които инструкторите се стремят да внедрят в обучението на учениците си, за да превърнат карането им в по-ефективно. И тогава неща, които преди са изглеждали грешни, в един момент се оказват активно прилагани. В известен смисъл това се отнася и за задното обременяване.
Какво е това „задно обременяване“ и защо трябва да карате в позиция „основна стойка“?
„Задно обременяване“ обикновено означава нарушаване на основната позиция под формата на изместване на центъра на масата на скиора назад към петите. Много са вариантите за това нарушение: прекомерна флексия на тазобедрените и на коленните стави, отклонение на тялото назад и съответно различни варианти на тези движения. В тази позиция се усеща като силно напрежение на коремните мускули и на квадрицепса на бедрата, които в условията на статично натоварване предпазват тялото от падане.
Основният принцип на карането на ски е спазването на равновесие. Когато сме с маратонки с лице надолу към склона на планината, покрит със суха трева или чакъл, инстинктът ни кара леко да се наведем назад, за да не паднем напред. И това безуслово работи. Всичко се променя, ако се окажем на същото място, но през зимата на ски върху снега. Те се плъзгат надолу и равновесието вече трябва да се поддържа в движение. В дадения случай трябва да стоим така, както бихме стояли на плоска повърхност, а леко сгънатите коленни и тазобедрени стави ще направят това положение още по-устойчиво. Това е „основната позиция“ и поради точно тази причина предната част на ски обувките е леко наклонена напред. В началните етапи на каране инстинктивно човек се обляга назад, сякаш е с маратонки на тревата. И това е основната причина за масово разпространената задна стойка.
Основната позиция се класифицира като придобито умение. Каква трябва да бъде тя?
Това е основната позиция, която позволява поддържането на равновесие и не ограничава карането по никакъв начин. В зависимост от вида на завоите, колко стръмен е склонът, състоянието и релефа на терена и други критерии, стойката може да се изменя.
Последствия от карането в „задно обременяване“
Има няколко такива, но най-основните засягат техниката на каране и се отразяват върху физиката.
Технически
Задното обременяване в началото на завой след прекантване води до това, че носовете на ските не могат да закантят снега правилно или го правят твърде късно. Дали в такива условия може да се направи завой в нужния радиус или по желаната траектория? Риторичен въпрос. Има голяма разлика в твърдостта на ските и теглото на скиора – например ако човек с наднормено тегло кара с меки ски, в комбинация със задна стойка може да причини натежаване и усукване на ските на ските надлъжно или напречно, и може да причини отклонване на върховете, а това да причини падане.
Физически
Силно напрежение на коремните мускули и квадрицепсите на бедрата. При нетренирани мускули, натоварването в тези зони може да причини травма. Още един неприятен момент възниква при карането на задна стойка в класическото каране с подходящи за това ски. В тази позиция скиорите изпъват краката си, за да може във връхната точка на това изпъване да смени кантовете, а в процеса на завиване силно натиска напред езиците на обувките. Благодарение на това въздействие ските се насочват в избраната посока. Ако стойката е неправилна, е невъзможен натискът напред върху езиците на обувките и следователно следването на необходимата траектория ще бъде трудно. В класическата техника на каране се изисква изключително основна стойка по протежение на целия завой.
„Задно обременяване“ обаче се прилага понякога във фрийрайда и в Race-карането. Тогава обаче тя не е точно „задна“, а е видоизменена основна стойка в основната фаза на завоите или в някои специфични условия. При фрийрайда визуалната оценка за „задна стойка“ може да бъде погрешна – извънпистовото каране зависи много от комбинацията „променлив релеф – състояние на снега“. Често и ниското каране се бърка също със „задно обременяване“. Всъщност няма правилно и грешно каране. Има много варианти за движения и техните комбинации. При смяната на ските се появяват нови техники и движения, и няма как да ги заобиколите. Любителите все още имат основна цел да се наслаждават на ските и търсят начини как да го направят. И вместо да давате оценки на други скиори, помислете дали разбирате какво точно правят те и защо?
