Тенисистите усещат всичко – дори разликата в състава на гумата за топките

В нито един друг спорт няма такова разнообразие от условия, както в тениса. Играе се на три различни повърхности, в зала, на открито, на морското равнище или на високи надморски височини, дори всяка седмица с различни топки.

На играчите им се налага да се адаптират към три различни променливи:

  • покритие
  • топка
  • метеорологично време

Вариациите на тези променливи могат да бъдат малки, но тенисът на елитно ниво е игра с много фини настройки, в които всеки малък детайл може да играе ключова роля. Кои са тези детайли?

КОРТОВЕ: на скоростта на твърдия корт влияе измиването му, а на тревата може да окаже влияние и поведението на гълъбите.

Когато говорим за покритие, най-важната характеристика е скоростта. В тениса това означава комбинация от два показателя: процентът на скорост, който топката запазва след контакт с корта, и височината на отскока й. От тези показатели до голяма степен зависи тактиката на игра. На тревата се отразява всичко: от валежите в месеците преди турнира и гъстотата на почвата, до качеството на работа на „ястребовото око“ и електрическата ограда, които прогонват гълъбите и лисиците.

Скоростта на ТРЕВАТА се определя от два основни фактора:

1_Дебелина. Кортът се състои от няколко слоя, от които само повърхностният е непосредственото покритие за игра (натрошен кирпич, понякога с примеси). Колкото по-дебел е този слой, толкова повече разпръснати частици влизат в контакт с топката по време на отскока. Колкото повече са тези частици, толкова повече кинетична енергия губи топката и по-голямо е триенето. Ето защо отскокът от трева е най-бавният в тениса.

2_Твърдостта на земята под повърхността. Обикновено тя се полага върху три до четири слоя натрошени камъни. Колкото по-твърди и плътни са тези слоеве, толкова по-малко се деформират след контакт с топката, толкова по-голям е и отскокът й. Но дори основните свойства на почвата се променят под влияние на времето – а именно влажността. Когато е висока, глинените частици се слепват и топката се плъзга по тях. В резултат на това отскокът става по-нисък и по-бърз. Ето защо сухият или мокър корт могат да обърнат играта.

ИЗКУСТВЕНИЯТ ТВЪРД КОРТ реагира на различни условия също толкова чувствително, колкото и грунт и трева. Два основни фактора:

1_Количеството пясък в акрилната смес, от която се състои горния слой на корта. Колкото повече е той, толкова по-гранулирано е покритието, по-голямо е триенето между него и топката, повече скорост губят топките. Прилича на тревата по това, че след време се износва и отскокът се променя. Колкото по-износен е, толкова по-бърз става. Ето защо на големите турнири централните кортове са малко по-бавни от останалите, на които има по-малко тренировки и мачове. Дори на най-твърдите кортове в зала, където условията са сравнително постоянни, настилката се променя.

На големите турнири покритието се променя всяка година (в противен случай след няколко години топката би отскачала като от паркет), но така или иначе в края на турнира топката става по-бърза в сравнението с началото му. Освен това в този процес понякога се намесва времето. Твърдият корт реагира на температурата на въздуха: колкото тя е по-висока, толкова той е по-бърз, защото настилката се разширява. Затова играчите казват, че им се налага да се пренастройват, ако например първите три мача са изиграли в хладните вечери на турнира, а следващите - в горещите дни.

2_Както и на тревата, какво има под настилката също е важно. Колкото по-мек е долният слой, толкова повече губи скоростта си топката. Например на Australian Open той е по-мек, затова твърдият корт там е по-бавен в сраванение с този на US Open. Понякога подложният слой води до факта, че в различните сектори кортът „се държи“ различно. Това е и причината на определени места топката на практика да не отскача.

ТОПКИТЕ: играчите усещат разликата в състава на каучука

На различни настилки се играе с различни топки. Като цяло са разделени на три категории, всяка от които е предназанчена за различни кортове. Класическата тенис топка попада във втора категория – предназначена за настилки със средна скорост. Бавните кортове определят топка от първа категория – размерите й са подобни на стандартните, но са направени от по-твърд материал, за да отскачат пъргаво. Топките от третата категория са за бързо покритие и са с 8% по-голям диаметър от стандартните. Заради това тази топка лети по-бавно във въздуха, въпречки че теглото й е като топките от втора категория. Това дава 10% повече време за посрещане на подаването. През 2000 г. се тества това разпределение на категории, но без да се превърне в правило. Предложената обаче класификация на бавни, обикновени и бързи топки остава. И тя нагледно демонстрира как дребните промени влияят на цялата игра.

Според правилата теглото на всяка топка трябва да бъде между 56 до 59.4 гр. - т.е. допустима е вариация от 3.4 грама. Диаметърът на топките от първия и втория тип трябва да бъде от 6.54 до 6.86 сантиметра (вариация 3.2 мм), а третият - от 7 до 7.3 см (вариация - 3 мм).

Елитните състезатели, които постоянно играят с различни топки, усещат всички тези иначе незабележими разлики и се оплакват от постоянните смени на топки. През 2016-та Анди Мъри споделя: „Играя на Олимпиадата с една топка, в Синсинати – с друга, на US Open – с трета. Постоянно се сменят, а имаме нужда от време, за да се адаптираме.“ Разликите в детайлите не само променят усещанията на играчите, но оказват специфично въздействие върху тениса. Например по-тежките топки отскачат по-ниско при някои удари, което ги прави по-ефективни за конкретен тип игра. Нужна е адаптация. Каучукът на всеки отделен производител има допълнителни съставки, които не са познати за другите. Така че тенисистите усещат не само основните физични свойства, но и състава на каучука. (Доминика Цибулкова например може да определи производителя само по миризмата на топката.) Освен това към базовите вариации трябва да се добавят редица допълнителни, които се появяват по време на мач по няколко пъти.

Топките реагират и на температурите. При по-хладно време гумата става по-твърда и по-малко отскача, а топката лети по-бавно, защото среща съпротивлението на молекулите при по-плътния въздух.

Топките реагират и на атмосферното наляганеНа височините то е по-разредено и топката лети по-бързо.

Топките реагират и на влажността – колкото е по-висока, толкова по-тежка е топката.

Топките реагират на износването на терена. С времето те губят вътрешното налягане и омекват.

Всеки играч си има любими турнири, където комбинацията от корт, климатични условия и топки позволява да покажат максимума си.

Последни публикации